120 обединения на висши училища и научни организации са станали реалност в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2014-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти. До този извод стигат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при анализа на международния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети.
Преди дни проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката (МОН), която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света, се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави.
Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка, основно в САЩ, и Азия, основно в Япония, също показват активност през последните 10 години.
Висшите училища се обединяват в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно, казват експертите от ИПИ. Те най-често са повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми, специалности и направления. Малкият размер на образователната институция е основен риск за нормалното ѝ функциониране. Към него се добавят резките увеличения в таксите, ниските приходи от дарения, големите дългове и дефицитното финансиране. Много рискове са резултат от слабо управление и нисък административен капацитет и поради това често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране, установява проучването на ИПИ.
За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба.
Ако институциите са със сходни профили, те често ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил, постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект. Всички постигат по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност и привличане на кандидат-студенти.
Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.
В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия.
Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех
зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите.
Още по темата и каква е ситуацията в България чуйте в разговора на Луиза Лазарова с д-р Петя Георгиева, икономист в ИПИ
Седмичните коментатори във "Форум" - гражданският активист Веселин Кръстев и урбанистът Калоян Карамитов , днес обсъждаха следните теми: Референдумите България - Швейцария на Балканите , ама не и по провеждането на референдуми. Глобалните въпроси са далеч от нас, но местните проблеми са близки на хората и те са по-мотивирани да..
Близо ¾ от младите хора в България обмислят повече или по-малко идеята за емиграция в чужбина . Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт", с доклад от Института по социология "Иван Хаджийски". В проучването, проведено през 2024 г., са участвали 9000 души между 14 и 29 години. Освен..
Освен богатото културно-историческо наследство, наличие на минерални извори и природни дадености, районът около Община Кюстендил , а и самият град, привличат през последните години и с тематично организирани събития. Пред БНР-Радио София и Златина Петкова Николай Брънзалов , гл. експерт в отдел „Туризъм“ в общината, увери: "Освен..
Жител на големите градове, между 30 и 65 години, с висше образование и по-добри материални и социални възможности - такъв към момента е профилът на индивидуалния дарител в България според данните от национално представително социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено по поръчка на Българския дарителски форум ( БДФ ) и..
На 29 март ще бъдат връчени Годишните музикални награди “Златни патета 2025”, които се организират от столичен клуб. Селекцията е на активно отличили се през годината изпълнители. На сцената ще излязат някои от най-популярните български артисти, които ще връчат отличията. В отделните категории призове ще поднесат Маги Джанаварова, Мария..
Режисьорът Валентина Ганева вече много години живее отвъд океана. По време на деветото издание на София Филм Фест тя е в България, за да представи своя филм “Шиндлер – архитект на пространства“ , а също и като част от журито за документални филми. "Шиндлер – архитект на пространства“ проследява историята на архитекта Рудолф Михаел..
С кратко блокиране на движението по бул. "Цар Освободител", в близост до Българската народна банка, тази сутрин се проведе протестът на служители от публичния сектор, които настояват за увеличение на възнагражденията им. Организираната от КНСБ акция, обедини работещи в редица структури от държавното управление, транспортни дружества, както и..
Ясно