Не всичко, което не ни харесва, можем и трябва да наричаме пропаганда. Тя е реч, която иска да бъде ефикасна, а не просто да си говорим. Тя цели да ни подготви, за да може в един момент да реагираме така, както някой иска от нас. Целите на пропагандата трябва да са невидими за нас, но да ни задейства, когато е нужно. И това се постига през очакванията ни за бъдещето.
Това обясни пред Радио София доц. д-р Милена Якимова, социолог и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя гостува по повод нейната най-нова книга "Страх и пропаганда".
Доц. Якимова си послужи и с примери от проучване.
Ако среднодневният брой статии с пропагандни елементи в Русия преди 24 февруари е бил 39, до средата на април те стават 397 на ден. В тях е имало изрази като евроатлантически господари, западни господари, анти Русия, колективен Запад.
През последния месец тези статии намаляха до 197, но такива "опорки", започнаха да влизат в мейнстрийм медиите. Такива изрази започнаха да се чуват и от устата на официални държавни лица и партийни говорители.
По думите на доц. Якимова пропагандата работи чрез бъдещето. Науката опитомява бъдещето с вероятност. При пропагандата се работи с неизбежност. Тя вирее най-добре във фрагментирани общества, като българското. Тя ни третира като инфантили, ласкае ни. И същевременно ни насъсква.
"Кремълската пропаганда е заинтересована от гражданско бездействие. Москва със сигурност работи с национал-популисти в различни европейски общества. Демократичните общества са застрашени от пропагандата, заради плурализма", отбеляза още доц. Милена Якимова.
С нея разговаря Антония Каменичка.
Коментатори във "Форум" тази седмица са социологът Елена Дариева и историкът Светослав Живков. Заедно с водещия Константин Лавсов, част от темите, които дискутираха, бяха: - САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия - подобряване на двустранните отношения и договаряне на край на войната в Украйна - Доналд Тръмп и обкръжението му - Има ли бойкот..
Жители на "Кремиковци“ излязоха на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района. Недоволството на местните е свързано с контрола на бариерата, която често образува "тапа" в рамките на 20 до 40 минути. Христо Недялков е на 47 години. Живее в столичния район "Кремиковци". Казва, че последните 15 години е все по-трудно преминаването през..
С частична политическа подкрепа, изразена от парламентарно представени партии и ангажимент да продължат усилията в осигуряване на достъпна и качествена храна, премина дискусия по темата, която се проведе по-рано днес. Макар сериозен фокус да бе поставен върху ценообразуването на продуктите, участници в събитието коментираха и нужда от..
София възстановява своя 43% дял в националната икономика, сочат последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво. От тях става ясно, че е налице нормализиране след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. Регионалните неравенства обаче остават големи. Най-голямата регионална икономика..
Националната галерия отново отваря вратите на лабораторията по консервация и реставрация за ценителите на изкуството. Те ще имат възможността да надникнат "зад кулисите" на музея, да видят как се подготвят за експониране произведения на изкуството. Реставратор ще ги запознае с принципите и етиката на съвременната реставрация, както и с..
Успешно приключи проектът "Градска памет: Традиция и Графити", реализиран по Програма "Активни читалища" на Столичната община. Това е поредната инициатива, в която си партнират 2 софийски читалища – НЧ "Иван Вазов – 2014", което е в кв. кв. "Левски В" и НЧ "Васил Левски 1928", което е в "Сухата река". "Това - на фасадата на..
Документалният филм „Скрити белези” на режисьора Георги Тошев и оператора Борис Пинтев е сред селектираните филми за участие във фестивала Master of Art. Лентата разказва за най-успешното българско участие на Биеналето на изкуствата във Венеция. Комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова е своеобразен гид на режисьора Георги Тошев..
Значителна облачност със сняг
Дъжд / Сняг
Сняг
Мокър сняг