Не всичко, което не ни харесва, можем и трябва да наричаме пропаганда. Тя е реч, която иска да бъде ефикасна, а не просто да си говорим. Тя цели да ни подготви, за да може в един момент да реагираме така, както някой иска от нас. Целите на пропагандата трябва да са невидими за нас, но да ни задейства, когато е нужно. И това се постига през очакванията ни за бъдещето.
Това обясни пред Радио София доц. д-р Милена Якимова, социолог и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя гостува по повод нейната най-нова книга "Страх и пропаганда".
Доц. Якимова си послужи и с примери от проучване.
Ако среднодневният брой статии с пропагандни елементи в Русия преди 24 февруари е бил 39, до средата на април те стават 397 на ден. В тях е имало изрази като евроатлантически господари, западни господари, анти Русия, колективен Запад.
През последния месец тези статии намаляха до 197, но такива "опорки", започнаха да влизат в мейнстрийм медиите. Такива изрази започнаха да се чуват и от устата на официални държавни лица и партийни говорители.
По думите на доц. Якимова пропагандата работи чрез бъдещето. Науката опитомява бъдещето с вероятност. При пропагандата се работи с неизбежност. Тя вирее най-добре във фрагментирани общества, като българското. Тя ни третира като инфантили, ласкае ни. И същевременно ни насъсква.
"Кремълската пропаганда е заинтересована от гражданско бездействие. Москва със сигурност работи с национал-популисти в различни европейски общества. Демократичните общества са застрашени от пропагандата, заради плурализма", отбеляза още доц. Милена Якимова.
С нея разговаря Антония Каменичка.
Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..
Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Предимно облачно
Краткотраен дъжд
Дъжд
Значителна облачност с дъжд
Ще превали и прегърми
Променлива облачност; възможно е да превали