В последните месеци събитията, свързани с войната в Украйна, поставиха нови предизвикателства пред България. 45 хиляди украинци са поискали временна закрила у нас, а над 160 хиляди са преминали границата. Същевременно обаче населението на България устойчиво намалява, като една от основните причини за това са емиграционните процеси през последните десетилетия.
Немалък дял от емиграцията към западните държави се съставлява от жени, които се реализират като медицински сестри, болногледачки и детегледачки в частните домове, чистачки и др., ставайки често жертви на дълбоко експлоатационни практики, изключително лоши условия на труд и унизително ниски заплати.
Тъкмо в светлината на т. нар. демографската криза множество експерти заговориха с известен ентусиазъм за бягащите от война хора от Украйна, в които често се привижда единствено „свежа работна ръка“.
Дни преди Международния ден на труда - 1 май, беше проведена дискусия по повод трудовата експлоатация, половите неравенства и антимигрантските настроения.
"След 31 май повечето жени от Украйна ще бъдат принудени да се включат в пазара на труда. Това ги поставя в неблагоприятни условия, в неравностойно положение", отбеляза пред Радио София Калина Дренска от “ЛевФем”, част от организаторите.
За около 2 месеца от над 43 хиляди жени едва около 1000 са си намерили работа. Очевидно това е сложно и трудно за тях.
В публичността някак без проблем се заговори за социализацията им в онези феминизирани сегменти от пазара на труда, характеризиращи се с ниско заплащане и лоши условия на труд, като например в здравния и грижовен сектор, текстилната индустрия и туристическия бранш. Появиха се гласове, които поставят въпроса за евентуалния дъмпинг на заплатите, предизвикан сякаш от украински имигрантки, а не от работодателите.
Според организаторите на дискусията, трябва да разглеждаме несигурното положение на мигрантките и бежанките в България като част от по-голям, структурен проблем, който допринася за експлоатацията не само на украинките, но и на българските емигрантки в западните държави.
С Калина Дренска разговаря Луиза Лазарова.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..
Предимно облачно
Разкъсана облачност