Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Може ли да бъде измерено щастието?

Весислава Антонова
Снимка: Надежда Чипева

За пореден път у нас се прави измерване на индекса на щастието, а повече по темата пред Радио София разказа Весислава Антонова, главен редактор на сп. “Мениджър”. По думите й, социологът Живко Георгиев стъпвайки на базата на няколко международни скали, по които се измерва индекса на щастието е изработил системата.

“Тя се базира на 12 субективни индикатора за благосъстоянието на хората. Удовлетвореност от живота, психично здраве, физическо здраве, баланс на времето, достъп до култура и изкуство, учене през целия живот. Взаимоотношенията в местните общности също са част от тези индикатори, които са включени във въпросника, който хората попълват, социалната подкрепа, качеството на околната среда, управлението, защото има и такъв сегмент, който е свързан със щастието на работното място, стандарта на живот и работата”, сподели тя.

Антонова допълни, че всяка година се прави международно изследване на “Галъп интернешънъл” по поръчка на ООН, което класира страните по смета и доколко щастливи са хората. По думите й, според изследването едва 4% от хората в България са напълно щастливи, 20% са щастливи, 47% са почти щастливи, а като нещастни се определят 26% от сънародниците ни.

Тя каза, че, това което е определящо за българите да са щастливи е семейството и общността и, че всяка година според международното изследване са скандинавските страни. Антонова даде за пример финландците, които са щастливи поради това, че държавата им дава сигурност.

“Разликата при българите е, че нас държавата и по-голямата общност не ни прави щастливи. Ние се чувстваме щастливи капсулирани, намирайки социална подкрепа при най-близкото си обкръжение”, каза тя и допълни, че психичното и физическото здраве също са определящи, а най-уязвимите групи са възрастните и самотните хора.

Антонова сподели, че според изследването, хората в големите градове са по-малко щастливи от хората, които живеят на село.

“Днес едва ли някой се съмнява, че реалността и нормалността, в които живеехме до 2019 година вече ги няма. Те са изтрити, като с гума. Ражда се една нова реалност, а тя несъмнено ще доведе след време и нова нормалност”, каза тя и добави:

“Научихме два много важни урока през последните 2-3 години. Първият е, че благополучието винаги е неустойчиво, крехко, много уязвимо в този взаимосвързан глобален свят и другият е, че каузата за щастието търпи провал, когато престанем да го мислим в единство с щастието на другия”.

По думите на Антонова, щастието зависи изцяло от самите нас, защото е процес, който самите ние управляваме.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
С кмета Галя Захариева

С любов не само на 4 лапи

Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..

публикувано на 29.09.24 в 12:24

Софийски разкази - Градски митове и легенди

Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:

публикувано на 29.09.24 в 10:35

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03