В Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България са предвидени 363 млн. лв. за проучвания в областта на геотермалните води, за подпомагане на балнеологията и туризма, но все още не е съвсем ясно какви проекти ще могат да се финансират.
Именно затова беше проведена трета кръгла сама, в която от бранша се разискваха актуалните проблеми и възможности.
Това обясни пред Радио София Сийка Кацарова – председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация.
"Нашите минерални води са нашето злато. Вече 15 години БСБСПА работи за това, страната ни да бъде позиционирана на международния пазар като дестинация за качествен целогодишен здравен туризъм. Познаваме и проблемите на българските кметове, и продуктите в Европа. С тази рамка в Плана, която е приета обаче, практически няма да може да стане подпомагане на българската балнеология и туризъм", каза Кацарова.
Тя даде пример с Унгария, където са отделени 260 млн. евро развитие и саниране на съществуваща инфраструктура, свързана с минералните води за техните курорти с местно и национално значение. При нас средствата се изцяло насочени към проучване на нови дълбочинни геотермални находища с цел използването им за електроенергия и отопление. За мнение никой не е питал нито кметовете, нито експерти на БСБСПА.
В България разполагаме със стар сондажен фонд, който на практика се саморазрушава. Нямаме никаква стратегия, която да дава насочи за инвестиции в този сектор, 
допълни пред Радио София Величко Величков, изпълнителен директор на Българската асоциация на подземните води.
"Имаме значителни инвестиции за геотермална енергия и същевременно липса на политически и държавен интерес и нула инвестиции за нещо, което имаме и е реално. Много чужденци говорят за добрите ни минерални води, но сме на път да се разделим с тази легенда", изтъкна Величков.
По думите му, потенциалът ни за геотермална енергия не е голям. По-добри са перспективите за нови находища на термални води с балнеоложки качества.
Чуйте още по темата в звуковия файл.
Снежка Пенева ръководи един от емблематичните клубове във Варна. Н е за пръв път застава пред микрофона ни - говорим си за музикални вкусове и предпочитания: "Горди сме, че втора година сме морски дом на Rebel Rebel - нова алтернативна българска авторска музика. Съдържанието е многопластово (кои са те - в звуковия файл). Много трип-хоп, сайкаделик,..
Християн Облаков за красивите сгради и (не) познатата история на Варна: "От 15 години се опитвам да систематизирам нещата за града, които съм успял да открия. Архитектурното наследство от края на 19 и началото на 20 век (имената на архитектите - в звуковия файл). Градът е претърпял сериозна трансформация само за няколко десетилетия. Поколенията..
Темата ни за Варненско лято продължава с именития австрийски диригент Мартин Зигхарт и Ганчо Ганчев, заместник - председател на Българския хоров съюз и експерт към отдел Култура в община Варна. Те ни разказват за концерта с Меса в h moll от Й. С. Бах на 12 септември - концерт, с който официално се открива международния хоров конкурс „Проф. Георги..
Марио Хосен, артистичен директор на Варненско лято, слага началото на едно варненско "Радиокафе": "Имаме симпозиум, посветен на маузиката на дунавските страни. Както и барок. Успяхме да станем притегателен център на музиколози, след техните доклади - камерно музикални концерти, които да илюстрират темите им от матинетата им. Над 40 години концертирам..
Валери Петров е плод на любовна история, досущ като тази на Ромео и Жулиета, породена от враждата между Монтеки и Капулети. Бащата на писателя - Нисим Юда Меворах е роден в София и е сефарадски евреин. Той е професор по правни науки, специалист по семейно, облигационно и наследствено право, виден адвокат, обществен деятел и дипломат, преподавател..
В днешната ни среща продължаваме разказа за една от значимите фамилии по нашите земи. Маджаровият род, с корени във възрожденска Копривщица, се отличава с просветените си представители. А един от тях разбива стереотипите на 20-и век. Нейното име е Анна Михайлова Маджарова, по-късно по мъж Стайнова. Родена е на 31и декември 1894 г. в древния град..
Жанет Митева и книгата ѝ за историята на царския дворец:
Предимно облачно
Разкъсана облачност