„Безопасността по пътищата не зависи нито от един човек, нито от институция. Зависи от комплексен механизъм да работим всички заедно, както институциите, така и хората, и цялото общество“, каза Рапчев.
Той каза също, че по дългосрочни анализи летните месеци са много по-тежки откъм пътни произшествия спрямо зимните. Той посочи фактори за инциденти, като интензивността на движението, умората и повечето пътувания. Освен това изтъкна, че местата с най-тежки ПТП са там, където пътищата се пресичат на едно ниво, а именно кръстовищата, докато извън населените места факторите повишаващи риска от настъпване на произшествия са отнемането на предимство, съчетано с висока скорост.
Рапчев каза, че когато Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ е започнала да съществува е бил направен цялостен анализ на нивото на пътната безопасност, какъвто никога не е бил правен досега.
„На база на този анализ беше подготвена стратегия за повишаване на безопасността на движението, която е с хоризонт 10 години. Тази стратегия беше приета миналата година от правителството на Р България“, сподели Рапчев и допълни, че в момента предстои пълен анализ на цялата пътна инфраструктура на страната, което ще се извърши със специализирана техника по всичките европейски изисквания.
По думите му, стратегията има тригодишен план за изпълнение, като всяка година се актуализира изпълненото. Той каза, че трябва да има различни нормативни промени, но не само стойността на глобите е ефектът, който трябва да се случи.
„На световно ниво контролът е заключващият механизъм. Преди контрола трябва да се направят всички други важни моменти. Да бъде пътната обстановка ясна, различима, щадяща, така, че да може водачът ясно да я разпознава, а контролът да е насочен ясно към хората, които не желаят да спазват правилата“, сподели Рапчев.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..