По думите му, нещо, което през последните години все-повече се повтаря е, че горите не осигуряват само дървесина, както много хора считат, а осигуряват редица други ползи. От тях на първо място са чистите питейни води. Горите също така защитават от порои и наводнения и в по-глобален контекст те, заедно с океана контролират климата.
"Горите са това нещо, което поглъща в крайна сметка много голямо количество въглеродни газове. И една оценка, която е направена в Националния доклад за инвентаризация на емисиите на парникови газове е, че горите са компенсирали около 12% от всички емисии в периода 1988-2011 г. в България. А реално, ако включим и горските почви, този процент ще се увеличи още повече и то значително", каза доц. д-р Панайотов.
Той заяви също, че на база на Парижкото споразумение за изменението на климата трябва да се увеличи значително тази роля в ЕС, както и в глобален план. Освен това каза, че очакванията за Южна Европа и България е сушите да се увеличат за в бъдеще, а те са едно от нещата, които влияят най-значимо върху растенията.
"Очакваме също така по-интензивни и по-чести екстремни климатични прояви, като типичен пример са силните бури и поройните извалявания. Тези екстремни климатични прояви имат потенциала да бъдат с много сериозен ефект, много по-сериозен ефект отколкото бавните климатични промени, към които все-пак може да има адаптация на екосистемите", заяви доц. д-р Панайотов.
По отношение на нещата, които могат да се направят за опазване на някои видове, той каза, че в Югозападна България в последните години са били изпълнени няколко проекта. Доц. д-р Панайотов заяви, че ако в миналото са били засаждани гори за дърводобив, за в бъдеще трябва да създаваме култури, които са максимално устойчиви, носят ползи, но и понасят предизвикателствата на климата.
Според думите му, понякога целенасочено се извършват сечи за да може да бъдат разредени тези гори и за да може да се помогне за появата на други видове.
"Ние трудно може да влияем на глобалния климат, това е нещо, което трябва да се разбере, но в същото време можем да влияем много на локално ниво", каза доц. д-р Панайотов.
Още подробности можете да чуете в звуковия файл
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..