Светът пропусна предупредителните червени лампички, които можеха да ни накарат да вземем мерки и да не се стигне до войната в Украйна. Още през 2008 г. Путин заяви, че разпадането на СССР е най-голямата геополитическа грешка. Влизането на руските военни части в Грузия беше началото на голяма инвазия, с която Путин иска да постави бившите съветски републики под влиянието на Москва. Крим през 2014 г. го потвърди.
Това коментира пред Радио София проф. Михаил Станчев.
Той е завеждащ катедра по нова и най-нова история в Историческия факултет на Харковския национален университет „Василий Каразин“. Прeди броени дни избяга от войната в Украйна и потърси убежище в своята прародина - България.
Пред студенти и преподаватели от департамент „Политически науки“ на Нов български университет (НБУ) той разказа от първо лице за военните действия в Харков и Украйна, за пътя си до България с една раница на гърба.
Според проф. Станчев, ако Путин беше успял със светкавично завземане на Киев, след това е щял „да се закрепи по бреговете на Днепър, включвайки и Николаевска и Одеска област с цел присъединяването и на Приднестровието. И нямаше да спрат, под въпрос щеше да бъде Молдова.
Путин ще продължава, докато не го спрат.“
Сред факторите, които объркват плановете на Русия, е недостигът на ресурси. Воденето на преговори дава тактическа възможност за време, в което да се прегрупират или предислоцират военни части.
Втори фактор – Путин има техника, но войниците не искат да воюват, някои се предават.
„Бях скептичен по отношение на санкциите, но финансовата система на Русия се срути.
Членството в ЕС осигурява сигурност – икономическа и политическа. И да иска, Украйна не може да влезе в НАТО толкова лесно и бързо. Колкото до възобновяване на ядрената програма на Украйна – това няма да позволи нито САЩ, нито НАТО, нито Русия, отбеляза още проф. Станчев.
Той подчерта, че в ХХI век такова поведение е недопустимо и Русия трябва да се почувства строго изолирана, да разбере, че никой не иска да има работа с нея.
„Може би Украйна ще бъде началото на новата история на ХХI век, която ще преобърне целия свят във връзка с руската агресия“, подчерта проф. Станчев.
Също така той разказа, че от 28 март всички висши училища в Украйна, които могат, са възобновили учебния процес онлайн. В момента неговите студенти се включват от различни страни – най-много са в Полша, но има и в Чехи, Германия, Унгария, Турция. Негови аспиранти са дошли в България – да продължат изследователската си дейност.
Чуйте целия разговор.
Проф. Михаил Станчев в роден в Казахстан през 1953 г. в семейство на бесарабски българи, интернирани по сталинско време. Завършва Историческия факултет на Харковския държавен университет. През 1982 г. защитава малък докторат, специализира в Софийския университет (1988/1989 г.) От 1991 г. е завеждащ международен отдел на кметството в Харков. Временно управляващ и съветник в Посолството на Украйна в България (1998-2001). Началник отдел за Югоизточна Европа в МВнР на Украйна (2001–2002) и началник Дирекция "Международна дейност и европейска интеграция" в Харковската областна администрация. От 2012 г. завежда катедра по нова и най-нова история в историческия факултет на Харковския национален университет "В.Н. Каразин". Има 15 монографии и над 200 научни труда по българистика. Проф. Михаил Станчев е основател и почетен председател на българското дружество „Марин Дринов“ в Харковския университет и основател и научен ръководител на Център за българистични и балканистични изследвания.
Издателството на НБУ планира да публикува за първи път на българския пазар книгата на проф. Михаил Станчев и руския историк Юрий Фелщински – „Третата световна война: Битката за Украйна“.
Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход. Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие. Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Повече от месец на територията на Европейския съюз са в сила нови правила, свързани с изкуствения интелект. Причината – прилагането на вече приетия законодателен акт за ИИ, който поставя на първо място правата на европейските граждани. Извън фокуса остава ефекта, който се постига върху фирмите и по конкретно софтуерните компании. Пред Радио..