Тя каза, че в момента сме свидетели на поредица от събития и, че новият доклад на междуправителствения панел по климатичните промени е публикуван в края на февруари 2022 г. и за съжаление неговите изводи не са обнадеждаващи.
"Значително забавяне забелязваме на България в планирането на мерки и проекти, които са особено необходими за да реализираме и енергийния и икономическия преход към нисковъглеродна икономика", заяви д-р Мария Трифонова.
По думите й, се забелязва нарастващо негативно публично говорене срещу зелените политики, въпреки тяхната важност на фона на сегашните предизвикателства. Тя каза още, че най-належащите мерки, към които България трябва да пристъпи са на първо място Националния план за възстановяване на устойчивост, като неговия вариант трябва да бъде приет от ЕК, с който значително закъсняваме.
По думите й, остава под въпрос доколко ще бъдат оползотворени средствата и доколко ще бъдат реализирани проектите. Тя добави, че такова забавяне има и по отношение на териториалните планове.
По отношение на механизмите и усвояването на мерките за опазване на околната среда, и мерките за адаптация към климата, които са били реализирани в периода 2014-2020 г., процента на усвоени средства спрямо планираните и одобрените е едва около 50%, сподели д-р Трифонова.
Тя каза, че за следващия програмен период до 2027 г. трябва да има планиране, проектна готовност и ясни приоритети, както и съгласие за реализация на обществото за тези проекти, и добави:
"От друга страна всъщност е и въпросът как ще успеем да реализираме тези проекти, за да можем да усвоим средствата, тези големи суми, за които чуваме от медиите, възможно най-оптимално".
Д-р Трифонова каза още, че включването на сектор "транспорт" и сектор "сгради"ще има ефект върху гражданите. На въпроса за геополитическата обстановка и войната в Украйна, както и връзката с климатичните предизвикателства, пред които България се изправя тя сподели:
"Тази война всъщност, за пореден път ни показа, че ние трябва да се насочим и да използваме всичкия си потенциал за добив на местни енергийни източници".
По думите й, най-вероятно следващата криза, която човечеството ще преживее ще бъде климатична.
Още подробности можете да чуете в звуковия файл.
С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста интересни хора, от които научих много неща. Когато минавам покрай БНР сърцето ми бие по-бързо. Освен..
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..