Призванието на лютиерите

Ако има страна, която да се свързва с определен инструмент, това несъмнено е Испания и китарата. Но както знаем, освен на класическата китара, Испания е и родина на фламенко китарата. Има ли връзка между самият инструмент и характерната звучност на даден музикант? На този въпрос, а и на други подобни, се опитваме да намерим отговор с потомствените лютиери братя Санчис от Валенсия. 

Ателието им е сред така наречените maestros falleros - хората, които подготвят големите статуи за ежегодните валенсиански празници Las  Fallas. Те се занимават с изработка предимно по поръчка на инструменти, чиято цена започва от 1850 евро, а горната е 8500. Много или малко е това, всеки сам ще прецени, когато се убеди в уникалността на инструментите.

Входът на индустриалното хале с нищо не се отличава от този на съседните. В антрето съхнат кипарисови трупчета, които ще се превърнат в грифове. В малкото коридорче от една стъклена витрина ни гледат инструментите, с които се е работило преди около век и нещо.

На отсрещната страна са няколко снимки и не е трудно човек да разпознае автографа и лицето на Маестро Пако де Лусия на едната от тях. От снимките в малкия офис ни гледа друг от „кръстниците” ни, китаристът Томатито, чийто концерт в София бе седмица преди последното идване на Пако (ноември 2012).

Там е и другият „реформатор” на фламенкото, Камарон де ла Исла и няма как разговорът ни да не започне от дуендето, за което Камарон признава, че не може да бъде обяснено с думи. Братята Санчис са единодушни – „дуендето не се учи, имаш го вътре в себе си и не можеш да го предадеш“.

За разлика от радостта от работата им: „Когато дойде китаристът, нашата китара да му даде тази радост, че да си каже: това е най-добрата китара, която имам. Ние даваме щастие на хората, които ще го пренесат на техните слушатели. Без значение, дали са професионалисти или свирят само за приятелите си вкъщи. Ние правим продукти, които да предават радостта нататък.“

Както и при тях самите, занаятът се предава от техния баща Рикардо, който на свой ред го приема от своя:

Много неща са променени от времето на дядо ни - тогава си е било като да правиш мебели. Тогава техническите дадености, типът звучност на китарата не са били така изучавани. Всичко това днес е обект на много проучвания и е много конкретно, за да може нещата да се правят съобразно вкуса на китаристите.

Имаше времена, в които хората искаха китарата да звучи по-силно, сега тези които са искали да бъде по-фламенко вече не са същите. Ние съобразяваме конструкцията с това, което се търси. Нещата еволюират. Сега всяко дърво дава различен вид звучност: пало санто има по-голяма дълбочина, докато кипарисът е малко по-креслив. Всяко едно от тези дървета може да ни даде различен тембър -по-тъмните дървета са по-мощни, докато кипарисът повече плаче и трябва да направиш смесица между двете, когато правиш фламенко китара.“

Няма как да не попитам дали за различните фламенко ритми – алегриас, булериас, се вземат различни китари:

„Да, сигурно, но всеки китарист ще си я пробва и ще си реши какво ще свири с нея. Нещата се промениха в момента, когато фламенко китарата престана да бъде акомпаниращ и се превърна в солов инструмент. Дотогава се работеше много с кипариси, докато ние вкарахме повече пало санто. При нас идват хора, които са свирили преди това класическа музика и искат да влязат във фламенкото. Тогава ние им предлагахме именно пало санто, китарата има по-мек звук.“

Каквo става, когато фламенко китарист отива да свири със симфоничен оркестър, с каква китара ще свири - с класическа или с фламенко?

Нещата са много лични. Зависят от китариста и от момента. Може да бъде и с кипарисова, или с пало санто. Пако де Лусия например записа с черна фламенко китара „Концерта за Аранхуес“.

Дали когато слушат един музикант може да направят разлика дали свири с класическа или с фламенко китара?

„По-добрите от китаристите могат да направят китарата да звучи или по-класически или по-фламенко отколкото е. Те нямат една-единствена звучност. Всичко зависи от ъгъла на атаката, от силата, с която свирят. И много трудно на слух можеш да разбереш китарата фламенко ли е или класическа. Ако звукът е по-чист, може да си кажеш, че е класическа. Не всеки, който свири фламенко китара, може да я да кара да звучи като класическа. Обратното въобще няма да стане. С фламенко китара, ти можеш да направиш нейната звучност по-чиста, по-класическа. Но никъде този преход не е стопроцентов.“

Какви са желанията на музикантите?

„Сега са много по взискателни. Нормално е да не искат китарата им да е толкова фламенко-плачеща. При нас идват и много джаз китаристи, които си поръчват фламенко китари, за да разширят палитрите си.

Обичаме да слушаме добри китаристи, но винаги ги предпочитаме да са на живо. Особено ако нямаш усилватели. Понякога в дискове ни е трудно да разпознаем нашите китари. Много е трудно две наши китари да звучат с абсолютно еднаква тоналност. Защото едното дърво може да е отсечено на 500 км от другото. Когато видиш един китарист да свири с твоята китара си казваш: ето това е Санчис.

Остаряването на дървото ни позволява да сме сигурни, че всичката топлина и влага които са имали да му влияят, са го направили и оттам нататък, звукът ще бъде същият. Много наши клиенти, най-вече от Щатите се учудват, че почти 100-годишни, тези китари имат невероятен звук. Вярно е, че старите китари имат страхотни звучности, но сега вече имаме повече видове дърво, с които да работим. Навремето нещата се правеха много от орех и от кипарис, докато сега и абанос и много други екзотични дървета можем да използваме - от Мадагаскар, от цял свят. Нашите предци не са имали достъп до такава до такъв материал. Досега само в една китара видях, че животът си е отишъл от нея.

Когато на една китара се свири, тя звучи много по-добре. Колкото повече свириш на нея, толкова по-добре свири. Затова трябва да свириш винаги на добре настроена китара. Каквато и да е марката, когато свириш на нея в добри атмосферни условия, добре настроена, с добри струни, китарата ти го връща като подобрява звучността си.“

Притеснява ли ви фактът, че публиката не си дава сметка кои сте вие, че вие стоите зад тези инструменти?

„Стига ни признанието от клиента, когато каже колко щастлив го прави твоята китара.“

Къде се виждат след 20 години, ще се промени ли света на китарата, на живото свирене?:

„Ще се адаптираме малко по малко към актуалността. 20 години са голямо време, с този мета вселена нищо не знаем. Преди имаше различни традиции. Във всяка къща имаше по една китара и всички пеехме по Коледа, по празници. Сега евтините китари не се купуват, защото тези, които искат да се занимават с китара, си купуват хубави продукти. Не вярваме, че китарата ще се промени - добрата китара ще си остане добра китара. Ще се продават по-малко, но пък не вярваме да се модернизират.“

Преди да си тръгна, отново поглеждам към Пако. Ето и историята на снимката, разказана от майката Араkели:

„Мъжът ми Рикардо познаваше Пако де Лусия, бяхме му направили една китара. След  известно време, той се обади на мъжа ми“ Рикардо, искам за новия си албум нова звучност и му каза каква точно. Ще ти направя мандола от пало санто с оранжев цвят – бе отговорът на мъжа ми. Когато Пако получим мандолата му се обади веднага: „това е звучността, която исках“. И ето, виждате в „Сanción andaluza“, последният му албум, е написано, че мандолата е дело на Рикардо Санчис. И досега ни питат дали имаме фламенко мандолини и ние казваме – не, не, ние не сме фабрика“.

Музиката - разбира се, в следващия "Слънчев джаз+" след последните петъчни новини с повторение след първите съботни и на следващия ден - в стрийм "Дуенде" на Бинар. 

"Дуенде? Не се учи, трябва да си го имаш вътре" (братя Санчис). 

"Дар!" (доня Аракели)