Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Панаирът на книгата и Международният литературен фестивал са празник за пишещи и четящи от 7 декември

Снимка: Асоциация „Българска книга“

Четиридeсет и осмото издание на най-мащабния книжен форум у нас - Софийският международен панаир на книгата, което през 2020 година бе отменено, заради епидемичната обстановка в страната, тази година ще се състои от 7 до 12 декември в Националния дворец на културата.

По същото време Софийският международен литературен фестивал се завръща онлайн с литературни гласове от Европа. Ще се проведе и четвъртият Литературен фестивал за деца и младежи. Ще бъде връчена и наградата за издателски проект „Златен лъв“.

Издателствата, които ще участват в панаира ще заемат 3 етажа от НДК, съобщи пред Радио София Десислава Алексиева - председател на УС на Асоциация „Българска книга“ (АБК):

„Очакваме много нова и стойностна литература както на фестивалите, така и на щандовете.“

Официалното откриване е във вторник – 7 декември, от 11 часа.

Както и в други панаири през декември, ще има срещи с любими автори, които ще раздават автографи. Културната програма ще стане ясна в началото на следващата седмица.

Алексиева не скри, че пандемията е ударила много лошо и издателския бранш. Ако през 2019 г. средният тираж е бил 800-850 от заглавие, то през 2020-а той е спаднал до 490. Въпреки бързата реакция и дигитализацията, браншът още не може да се възстанови от кризата. Спадането на ДДС ставката на 9% беше животоспасяваща мярка, допълни председателят на АБК. Марката обаче е временна и хората, занимаващи се с издаване, са притеснени какво ще се случи след края на този месец. Сред приоритетите на новото Народно събрание и на бъдещия кабинет трябва да присъства и темата за обогатяване фондовете на библиотеките.

Това, че международният литературен фестивал ще е онлайн, позволи да бъдат привлечени много сериозни имена, изтъкна проф. Амелия Личева, програмен директор на фестивала. Единият фокус е върху писатели, получили наградата за литература на Европейския съюз. Другият е към автори със силен политически и социален ангажимент.

Сред гостите на фестивала са Ана Бландиана, Дубравка Угрешич, Мюриел Барбери, Елвира Семинара, Кони Палмен, както и голямата и популярна у нас поетеса Фиона Сампсън.

Сред българските участници са Георги Господинов, Алек Попов, Захари Карабашлиев, Александър Шурбанов, Рада Александрова, Аксиния Михайлова, Елена Алексиева, Цочо Бояджиев, Илко Димитров.

Ще има и дискусии по темите на деня, които вълнуват хората – за превода в широк смисъл, за онлайн битуването на литературата, доколко (авто)биографичното е важно в съвременното писане, допълни програмният директор на фестивала.

Чуйте целия разговор на Катя Василева с Десислава Алексиева и Амелия Личева.

  • Софийският международен панаир на книгата се организира от Асоциация „Българска книга“ и се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура”. Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община за 2021 г.
Десислава Алексиева, Катя Василева и Амелия Личева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36