Още в началото на мандата районни кметове в София са заложили искане към главния архитект на Столичната община за преструктуриране на част от районите, които са с планове отпреди 20 години.
Това съобщи пред Радио София Росина Станиславова – кмет на район „Красно село“:
„Няма как план, правен преди 20 години да изпълни потребностите на хората днес. Ако искаме правилно да направляваме процесите, трябва да започнем от това, как управляваме устройствените планове.“
Станиславова подчерта, че устройството на територията е в основата на планирането на потребностите на хората по всички теми, включително чистия въздух, паркирането, детските градини, строителството, уличната мрежа. За съжаление в София районните кметове нямат правосубектност да отговарят.
Бюджетът на район „Красно село“ за поддръжката на пътната инфраструктура е 461 000 лева. Но пътната настилка е 920 231 кв. м., а тротоарите са 599 405 кв. м.
„За да извършим добро и устойчиво планиране на тази инфраструктура с такъв бюджет, ще на трябват може би десетина мандата“, отбеляза Станиславова.
Тя призна, че нейната районна администрация няма приемно време, „заради заповедта на министъра“, да не се струпват хора.
Сигнали могат да се изпращат по имейл.
„Каквото можем – правим, но гледаме да бъдем равнопоставени към различните квартали. Правим максималното с бюджета, с който разполагаме“, увери районният кмет.
По отношение на паркирането – повсеместен проблем за софиянци, Станиславова припомни, че единствено район „Красно село“ не позволи разширяване на платените зони.
„Това може да донесе нови приходи за общината, но не се решава трайно проблемът“, коментира тя. И допълни, че в района има зони с отпаднало предназначение, както и бивши промишлени зони, в които могат да се изградят както детски градини, така и паркинги.
„Бюджетът е важен, но по-важно е да имаме възможност да участваме в планирането“, каза още кметът на район „Красно село“.
С нея разговаря Константин Лавсов.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..