138 години от рождението на Сирак Скитник

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Катя Василева с Пламен Петров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Сирак Скитник е роден с името Панайот Тодоров Христов на 22 октомври 1883 г. в Сливен. През 1898 г. постъпва в Семинарията в София и през тези четири години създава връзката си със софийската литературна бохема. Следва изявата му като поет и раждането на псевдонима. Той е виден критик, художник, поет. През 1935 г. Сирак Скитник е назначен за началник на радиоразпръскването в България и главен уредник на Българското радио.

Историкът, изкуствовед и директор на Художествената галерия в Казанлък Пламен Петров е изследовател на Сирак Скитник.

„Сирак Скитник действително е фигура, за която можем да си говорим ежедневно. Онова, което ни е завещал, като текстове, които са публикувани в печатните медии тогава, като художествено творчество, като творчески опит и в полето на театъра и поезията, действително ни дават възможност да се обръщаме към онова, което наистина го е вълнувало него в онези години“, разказа в ефира на Радио София Пламен Петров.

В „Златният фонд“ на БНР са съхранени и архивни записи на Асен Маринов – ръководител на технически служби от 1936 до 1952 г.

„Под ръководството на Сирак Скитник, радиоразпръскването беше станало обединителен център на интелектуалци. Сирак Скитник наложи българските народни песни в програмата на „Радио София“ и допринесе много за популяризирането на класическата музика. През 1938 г. „Радио София“ имаше добре уредена библиотека, която разполагаше с 10 000 грамофонни плочи. Сирак Скитник създаде „Златен фонд“, в който се съхраняваха записани на грамофонни плочи изпълненията на наши именити артисти и певци“, казва Маринов.

Сирак Скитник вижда мисията си в изграждането на радиото като културен институт на България.

Умира на 5 март 1943 г.