Владетелите и техните софийски паметници

Паметникът на Цар Самуил – идея и реализация, разказана от автора му Александър Хайтов:

"Изискването беше да му е реалистична статуята. Така и подходих, по всички закони на пластиката. Разбирам от това, което правя, не съм паднал от небето.

Възстановката по черепа е приблизителна. С предварителното проучването, отидоха 6 месеца. Сроковете бяха нечовешки, парите бяха никакви. Човек, който си знае работата, не се бърка.

В момента никой не лее цялостна фигура, сегментите се леят на парче, в коруби от около метър. Очите не бяха по задание, но авторските хрумвания са художествена правда, огънят в очите е и метафора по Талев. Навремето в гръцките скулптури е имало очи от камък, които са хвърляли отблясъци.

Тук сме толкова изостанали, в София какъв цар има? Няма! По Тошово време имаше план за монументални паметници. На Редута имаше определено място за паметник на Симеон. Предложих на общината проект и финансиране на паметник на Княз Борис - Михаил Кръстител на пл. "Батенберг".

В продължение, урбанистът Здравко Петров говори за паметника на Цар Освободител:

"Императорът е известен като "освободител" още като отменя крепостничеството. Инициативата е на поборническо движение, в комитета влиза и княз Фердинанд. Провежда се международен конкурс с 31 проекта, от Франция има 9 проекта. Има красота и на детайла, и на завършека.

В София има нужда от цялостна концепция за паметниците. Хан Аспарух, хан Крум, който я присъединява към царството, цар Иван Шишман за пръв път споменава в своя грамота името София. Но не само те заслужават паметник."