Излезе от печат първата История на българското изобразително изкуство. Епохалният труд с текстове на големия изкуствовед Кирил Кръстев (1904-1991) включва изследванията му в тази област, които обхващат периода от Древността до края на ХХ век.
Корифеят работи върху подобен проект цял живот, трупа хиляди страници материали, но така и не успява да ги събере в цялостно издание.
Луксозният том „История на българското изобразително изкуство” вижда бял свят 30 години след смъртта на Кръстев, благодарение на съставителя Иво Милев, издателство „Лист” и подкрепата на Столичната община.
В изданието сред 528-те страници голям формат са включени житейските и професионалните истории на поне 100 художници и близо 800 цветни изображения и репродукции на произведения на изкуството, предоставени от държавни галерии и частни колекции.
Томът предлага вълнуващо пътешествие между епохи, майстори и творби.
Читателите ще се срещнат с артефакти от Античността и творби от Средновековието, с произведенията на Боянския и Земенския майстор, на Йоаникий папа Витанов, Никола Образописов, Николай Павлович и Станислав Доспевски, Иван Мърквичка, Антон Митов и Ярослав Вешин; с Асен Белковски, Борис Денев, Данаил Дечев и Никола Маринов, с Георги Машев и Борис Георгиев, със Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Иван Пенков, Владимир Димитров-Майстора. Животът и картините на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Стоилов, Иван Шошков също са тук, както и на Бенчо Орешков, Кирил Цонев, Иван Ненов, Вера Недкова, Вера Лукова, Бронка Гюрова, Дечко Узунов. Посветени са глави на Новобългарския еклектизъм от 30-те и 40-те години на ХХ в.; на Априлския стил в изкуството с неговите представители Светлин Русев, Теофан Сокеров, Енчо Пиронков, Емил Стойчев, Йордан Кацамунски, Александър Петров, Милка Пейкова.
Разгледана е българската акварелна живопис, скулптурата, приложните изкуства.
Чуйте разговора на Катя Василева с издателя Гергана Димитрова.
Премиерата на „История на българското изобразително изкуство” ще бъде на 29 юни, вторник, от 18:00 ч. в Националната галерия.
Каква е ролята на електрическите мрежи за реализиране на ВЕИ, каква е стратегията на Европейския съюз. Това е темата в рубриката "Мисли в зелено", която се осъществява между Радио София и Сдружение "Соларна академия - България". “Важно е да се знае, че ако източниците на електроенергия, било то въглищни, водни, вятърни или фотоволтаични..
“София е пешеходен град. Можем да достъпим доста неща, ходейки пеша. Особено в идеалния център, където се намира и Университетът и БНР. Истината е, че централните улици вече са снабдени и с благоустроени тротоари, които обаче имат вградени в себе си всякакъв вид препятствия. Двояко е състоянието, което наблюдаваме в момента в столичния град и в..
Незрящият Панчо Карамански (Dj Панчо) пропадна в шахта на новоремонтиран столичен тротоар. Той разказа, че се е връщал от зъболекар, когато е паднал в дупката, която незнайно защо е зейнала на чисто нов тротоар при ул. "Житница" в кв. „Красно село“. Извадили го две случайно преминаващи в района момчета. Тротоарът, където се случва инцидентът, е..
Приложението foody е една от тези иновации, които имат отражение върху социалното въздействие, защото най-общо казано "спасява" храна. Foody е първото приложение в България, което стартира през 2021 г., с цел да бъде спасена годната и хубава храна от различните хранителни обекти като пекарни, ресторанти, магазини. Става дума за храна, която все още е..
Разработването на сценарии за моделиране на декарбонизацията за актуализирания Национален план за енергетика и климат на България (2021-2030 г.) е от ключово значение за страната ни. Калина Цолова е от хората, които допринасят за прилагането на дългосрочни стратегически рамки за устойчива енергия, действия в областта на климата, качество на..
Националната класация БНР Топ 20 ще раздаде своите Годишни музикални награди за 2024 г. днес от 19.30 ч. в столичния клуб City Stage (в подлеза на НДК). Годишните награди на БНР Топ 20 са в шест категории: "Песен с най-висок резултат от гласуването на музикалната редколегия" "Песен с най-висок резултат от гласовете на слушателите..
КНСБ провежда протестна акция до сградата на Народното събрание под надслов „Искаме видимо увеличение на заплатите с Бюджет 2025“. Акцията се провежда до служебния вход на парламента, който се намира на пл. „Д-р Жельо Желев“ и по този начин протестиращите не блокират движението. Има засилено полицейско присъствие, но протестът преминава мирно, а..