Психотерапевтът Боряна Григорова описва в книга ада на токсичните връзки с нарцистични личности

публикувано на 21.06.21 в 14:05

Нарцисизмът се получава вследствие на погрешни модели и схеми, изградени в детството

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 24 юни ще бъде официалното представяне на книгата “Паяжината на психологическия тормоз”. Автор на книгата е психотерапевтът Боряна Григорова.

От 1990 - 2020 г. Боряна Григорова учи и живее във Франция, където се реализира като графичен дизайнер в издателства, рекламни агенции и агенции за HR комуникации в София, Страсбург и Париж.

От 2016 г. се занимава с изучаване и изследване на поведенческите модели и личностни разстройства. Интересът ѝ към психологията и в частност токсичните връзки се превръща в професия през пандемичната 2020 г., след като се дипломира в областта на психотерапията.

“В книгата става дума за токсичните връзки и по-конкретно токсичните връзки с нарцистични личности. Това са личностни разстройства. Паяжината се заплита, когато човек с такова личностно разстройство си намери жертва, чрез която да живее”, обяснява тя.

Боряна Григорова посочва също, че това личностно разстройство се получава вследствие на погрешни модели и схеми, изградени в детството. Някои западни психолози смятат, че част от факторите, които могат да доведат до това разстройство, са заложени по рождение.

Пример за това са деца, които са израснали в едно семейство и при еднакви условия, при които едното дете развива такова разстройство, а другото - не.

Фактори, които биха могли да доведат до такова личностно разстройство, са поведенчески модели от страна на родителите, като прекомерна грижа, когато на детето не му се позволява да се научи на самостоятелност, както и да изразява емоциите си. Друг фактор пък са емоционално отсъстващите родители, които са прекалено ангажирани с образа, който семейството представя пред обществото.

И в двата случая има игнориране на нуждите и на емоциите на децата и тъй като децата имат нужда от грижа, обич и валидиране на емоциите, когато това не се случва - то изгражда схеми, чрез които да получи вниманието и грижата, от които има нужда.

В този момент моделът се изкривява. Детето спира да бъде себе си и започва да си измисля модели, за да получи грижата, от която се нуждае. Така се зараждат проблемните деца и извън личностните разстройства. Например децата, които ставам много пакостливи, биещи се и пр.

Още по темата за токсичните връзки, както и могат ли психотерапевтите да бъдат нарцистични личности - чуйте в разговора на Гергана Пейкова.