Джуру в джаза

„Джуру“ е новата творба на малийския майстор на кората Балаке Сисоко, известен ни от различните си музикални авантюри, най-вече с челиста Венсан Сегал („Бумчело“). Сега той е само един от гостите на Балаке, които идват от най-различни хоризонти.

Африканските музиканти са добре познати и на европейците – от Салиф Кейта до една от малкото дами-користки, която също е и вокал тук – Сона Джобарте. От света на рап-поезията идва Оксмо Пучино, известен ни и от албумите на Ерик Трюфа. Итало-английския певец и композитор (а, и художник), Пиер Фачини също е част от кастинга. Обикалящата с еднакъв успех френски рок и джаз сцени банда “Feu! Chaterton“ завършва албума с приказна балада за обличането на Луната.

Мелодичността на кората отива в различни поетични посоки. Включително стига до неузнаваем на първо слушане прочит на „Фантастичната симфония“ на Берлиоз – в компанията на Венсан Сегал, естествено.

Значението на заглавието далеч не е поетично – на бимбара то е или примка на шията, или голям дълг, което е почти едно и също. Но музиката не затяга примки, както и не изплаща дългове, освен естетически.

Балаке е колкото балсам за прочистване на задръстени уши, така и авангард на един инструмент, който откъсва от семейните гриотски традиции (заедно с Тумани), а сега го виждаме възпят и от шансониерката Камий. Колкото до корицата с двете длани – Оксмо Пучино дава обяснението с текста си: „потриваме ръце и когато ни е студено, и когато сме доволни от свършената работа, от която не сме забогатели, нищо, че тези, които са, също доволно потриват ръце“. А защо не и ние, след като сме открили поредната музика, която ни казва колко светът е малък.

Доскоро афро-звучностите бяха приятна за окото и ухото екзотика от зората на т.н. „уърлд музика“. Но напоследък, достатъчно примери я възкачват на един заслужен подиум – достатъчна е появата на албума на братовчеда на Балаке, небезизвестния Тумани Диабате, който в 2008 концертира и записа с Лондонския симфоничен оркестър в култовия „Барбикан“ – албумът „Королен“ (предци) излезе в средата на април 2021.

“Lambarena” на Юг дьо Курсон още преди четвърт век вкара Бах в афро-звучност със симфоничен оркестър под диригентството на Тома Губич. Тумани по онова време вече бе участвал в два албума на фламенко-джаз-рок бандата „Кетама“ и кората му бе част от подборката на „Джаз+‘, отворил в БНР широко вратата за подобни трансжанрови проекти.

А какво да кажем за цитата на Мориконе в интрото на „Cantelowes dream“ на Тумани и Лондонските симфоници? Или за театралните звучности, деликатните кларинети, вписването на балафона в „Mama Souraka“ или дуела стринг-кора в „Moon Kaira“? Ако „Гардиън“ може да си позволи строгостта да критикува симфоничните аранжименти в търсене и предлагане на прекалено надмощие над музиката, „по-стара от Бетовен“ (dixit Тумани, 40-о поколение гриот), ние бихме могли да им го простим заради убедителната работа на всички музиканти, които имат общо божество с африканските им събратя в концерта – красотата.

Премиерата е в събота, 12 май веднага след новините в 6 в "Слънчев джаз+" с повторение в стрийм "Дуенде" на Бинар на следващия ден от 22 ч.