Актьор, режисьор, софиянец, създател на поредицата (и филма) „5 минути София“ и други проекти, свързани със софийските квартали…
Камен Воденичаров е човек, който обича медиите, а и те го обичат. Той е емблематична артистична част от софийската общност. Не само изпя „Не съм избягал“ през 1994 година. Наистина не (из)бяга. Не крещи, не шуми, но твори. Той е личност, която не само харесва и живее в българската столица, но и работи много за съхранението, възраждането и популяризирането на историческите моменти, повод да се чувстваме горди.
„Благодарен съм на съдбата и на колегите си за това, че имаме хубава работа и заради нея хората навсякъде ни приемат с любов и усмивки; за смелостта да се боря и да експериментирам; за песните, филмите, театралните пиеси. Но покрай турнетата в Европа и САЩ виждам, че много хора не са имали късмет като мен и тези, които се справяме в България, въпреки трудностите. Защото не всички са имали възможност да работят това, за което са учили с желание“, каза в студиото на Радио София Камен Воденичаров.
Той припомни времето на студентските протести и равносметката, че оттогава досега берем плодовете от дейността на хитри, непочтени и алчни хора.
„От турнетата видях как българите там искат някой да ги чуе. Искат да изразят обичта си към България, готовността си да помогнат.“
По думите му дедите ни, майките и бащите ни винаги са имали свои цели и мечти. И днес българинът неистово се нуждае да си върне мечтата.
От края на юни Камен Воденичаров с екипа си започва да прави 6 епизода за 6 софийски квартала – „Красно село“, „Захарна фабрика“, „Младост“, „Бояна“, „Ючбунар“ – с Женския пазар и различните храмове, „Студентски град“.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..