Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Eтнографско изследване показва как Covid-19 променя навиците на жителите на София и Скопие

Снимка: Луиза Лазарова

Как се промениха ежедневните навици - храненето, културните норми, моделите на поведение, работните и потребителските навици на хората в условията на пандемия. Върху тези теми акцентира проектът “София-Скопие - всекидневие и празничност по време на пандемия” на Академичното етноложко сдружение към Софийския университет “Свети Климент Охридски”. 

Проектът е етнографско изследване, направено в двете столици с научно-приложни цели, в което екип от етнолози и антрополози от България и Северна Македония ще проведат теренни проучвания на променящата се всекидневна и празнична градска култура в условията на пандемия. Резултатите и опитът на двете столици ще бъдат сравнени на 2 юни, когато ще се проведе научна онлайн конференция.        

“Това е втори проект, по който работим с колегите от Северна Македония. Темите са изключително актуални към днешна дата, предвид ситуацията ни в тази пандемична среда”, казва Анелия Овнарска - Милушева от Академичното етноложко сдружение към СУ “Свети Климент Охридски”.

“Проектът е многостранен - в него освен конференцията, ще бъде издаден и сборник в края на годината. Също така се провежда и етнографско теренно изследване в двата града, както и онлайн анкетно проучване, което вече има близо 200 анкетирани. Анкетата не е представителна, но също показва някои тенденции”, допълва Стамен Кънев от Академичното етноложко сдружение към СУ “Свети Климент Охридски”.

От анкетата става ясно, е заради ситуацията с Covid-19 близо 20% от участниците са променили дома си - направили са ремонт, сменили са мебели. Такъв е и процентът на хората, които са сменили местоживеенето си - сменили са квартирата си, върнали са се в роден град или са предпочели да живеят на село. Почти 70% от анкетираните са посочили, че хибридният модел на работа е добър за тях, но пък не могат да разграничават работното време от свободното време, когато са вкъщи.

От участвалите в анкетата 20% са заявили, че вече са се ваксинирали, 50% все още не са се ваксинирали, а 30% са посочили, че не вярват на ваксините. “Има лоша комуникация с това какво ни дават ваксините и какво можем да получим като защита от тях. Хората с недоверие пристъпват към такава крачка и затова са и тези резултати в анкетата”, допълва Стамен Кънев.

Анелия Овнарска - Милушева разработва темата за противоепидемичните маски и по-специално тези, които са със шевици. Обект на изследването ѝ е дали хората вярват, че шевиците ги предпазват. Очакванията ѝ са били повечето маски с шевици да бъдат носени от хора, които имат афинитет към фолклора, но се оказва, че фирмите, които произвеждат артикули със шевична украса отказват да произвеждат маски с шевици, защото мястото на шевиците не е там.

Чуйте повече в разговора на Катя Василева в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00