На журналистите на Балканите е трудно - например да контактуват с властите, да изберат правилен събеседник. Свободата на словото в този регион като цяло е доста ограничена в сравнение със Западна Европа. Липсва обективност.
Това изтъкна от собствен опит Флориан Шмидц, който от 8 години живее в Гърция и работи основно за „Дойче веле“, но също така и за други медии. Признава, че среща доста предизвикателства в своя професионален път, защото за западния свят Балканите и Източна Европа са „една черна дупка“. Във времената на мигрантската криза и конфликтите между балканските държави, работата му е станала по-интересна, но и доста по-предизвикателна.
„Иска ми се журналистите да са по-отворени да пътуват, за да могат със собствените си очи да видят обстановката, а не просто да предават стереотипите и информация от други медии. Тази трансгранична журналистика е изключително важна за нашата аудитория. Помага й да разбере спецификите на проблемите и да не се губи. Не бива да бъдем националистически настроени, да се губим в античната история. Трябва да се фокусираме върху политическите проблеми и развитие, които са се случили през последните 150-200 години. Като медии трябва да игнорираме тези бивши конфликти и да се фокусираме върху съвместната работа. Трябва да започнем да задаваме въпроси, които са насочени не само към останалите страни, но и към себе си – необходимо е да сме самокритични.“
Признава, че като журналист се води от своето любопитство, говори с хората, търси за събеседници специалисти, които са по-компетентни до даден въпрос или тема.
„Когато прочета дадена информация в българска или северномакедонска медия, първата ми реакция не е да повярвам в тези думи безусловно, вдигам телефона и се обаждам на колега журналист от тази държава. Трябва да се задават много въпроси. Това е нашата работа.
Колкото повече говорим на европейско ниво и обменяме знания с колеги, толкова по-добре. Ситуацията можеше да е много по-лоша. Правил съм много репортажи, видеа с хора, които са готови да кажат истината на висок глас. Необходимо е да им дадем думата, за да могат да дадат пример на тези, които нямат смелост да го направят.“
По думите на Флориан Шмидц работата на журналистите е не да говорят с политиците и да им се доверяват, мисията ни е да разследваме всички платформи на дадения проблем, да чуем всички гледни точки. А чак след това да направим изводи.
„Медиите в този регион са пристрастни. Като хора можем да симпатираме на дадена идея, но като журналисти нямаме това право. Какво ми помага в такава ситуация – разговарям с колеги, които имат противоположни мнения. Това ми помага да разясня идеите си, да ги защитя , но и да науча тезата на останалите. Да видя дали и къде греша. Много е важно за един журналист да бъде самокритичен и постоянно да учи. Ако не го прави той лесно ще се превърне в оръжие или на правителството или на опозицията. Бъдете верни на себе си, бъдете обективни и винаги прожектирайте тази обективност върху нещата, които виждате“, допълни журналистът пред Радио София.
Шмидц подчерта, че медиите трябва да представят мненията на експерти, учени, да покажат на аудиторията къде е проблемът и да акцентират върху него.
„Заплатите в региона на Балканите не са високи, а напрежението е голямо. Но всички журналисти трябва да осъзнаят, че имат защитата на европейските институции и да вършат работата си съвестно.“
С Флориан Шмидц разговаря Луиза Лазарова.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Значителна облачност с дъжд