Разкажи се - Давид Хелбок

В петък, 23 април от 11 вечерта, "Слънчев джаз+" представя премиерно новия проект на австрийския пианист Давид Хелбок "The New Cool". По този повод той даде телефонно интервю и след като поздрави слушателите ни, изброи петте композиции, които го определят като музикант:

Здравей, Давид. Cool ли са нещата при теб?

(смях) – Cool, разбира се.

- Първият ти музикален спомен?

- Имам много емоционална връзка с албума на Кийт Джарет с Ян Гарбарек “My song”, впоследствие разбрах, че съм го слушал още с майка ми, докато е била бременна с мен и му е била голям фен. Родителите ми много слушаха джаз. Иначе първия ми спомен бе соло концерт на Мишел Петручани, където ме заведе татко. Бил съм на 8 години.

- Имаш ли си любимо негово парче?

- О, той свиреше всички стандарти толкова различно и хубаво. Помня лявата му ръка… Петручани бе направил страхотни аранжименти на „Тake the А train“ на Дюк Елингтън 

- Ти се определяш като „Монкохолик“, подобно ли ти е отношението и към Петручани?

- Първо бе Петручани, после открих Монк.. Иначе първото парче, което се научих да свиря на пиано, бе „Blue Monk” на Tелониъс Монк.

- Само джазмени ли са ти влияли?

- Не, в Консерваторията имах преподавател от Унгария и слушах много Бела Барток, слушах разбира се и Моцарт, и Бетовен, но от класическите композитори мога да кажа, че съм повлиян и от Равел, и от Шопен.

- Досега не съм те чул да интерпретираш Равел, но за сметка на това с Камий Берто правите нещо много интересно около Голдберг вариациите на Бах

- Да, Камий Берто и Медерик Колиньон наистина правят много забавна и много бърза версия на Бах, бароковата музика е много близо до джаза.

- А дали има разлика в усещанията ти, когато интерпретираш Бетовен и когато интерпретираш Чик Кърия?

- Не, аз обичам хубавата музика, бразилската музика на Ермето Паскуал, африканската музика също. За мен няма разлика, дали свиря Принс, или Шопен, или собствената си музика. Аранжиментите, които правя на музиката на другите, са все едно композирам своята собствена музика. От четирите версии на „Diamonds and Pearls“ на Принс остава само мелодията, всичко останало е обрано. 

– Съгласен ли си, че има двама Давид Хелбок - един от началото и един сега?

- В началото аз бях много по-разгорещен. Сега нещата са много по спокойни. Старая се всеки следващ албум да е различен, да показва различна страна от мен самия. Едно е, когато свиря с Камий, друго е с групата си “Random Control”, където има страшно много инструменти, а трето е и е съвсем спокойно, когато съм соло. Всеки ден е различен. Така искам и всеки албум да бъде различен. Музиката на Монк ме научи на едни неща, но после, когато открих Йосбьорн Свенсон, от него научих други. Всичките колаборации с музикантите на АСТ са страхотни, както и Зиги Лох е много добър продуцент.

- За албума му “Blue in Green” е избрана двуминутнатa ти версия на Седмата симфония на Бетовен.

- Да, когато съм с триото си, мога да я свиря и 10 минути, но когато съм соло, предпочитам да я направя на две минути. Когато съм с триото си с бас и ударни, понякога започваме концертите с нея. Нямаме и сетлист…

- Наистина ли?

- Да, започваме да свирим и решаваме какво да продължим, в зависимост от реакцията на публиката. Знаем много добре доста парчета и решаваме на място какво да импровизираме.

- Чувстваш ли се част от едно ново течение, условно наречено „корона музика“?

- Всички музиканти работим от дома си, имаме повече свободно време. Аз просто продължавам да правя своята музика. Гледам тя да носи спокойствие сред цялата заобикаляща ни лудост. И аз, и Себастиан Студнитски (тромпетистът в триото му, б.авт.) написахме много нова музика, импровизирахме много, но не мога да кажа че това е нов стил.

- Фрустрира ли те липсата на концерти?

- Да,мисля че съм фрустриран да свиря само livestream, а не пред публика. Просто публиката много ми липсва. Нищо, че в клуба имам тонрежисьор и един-двама оператори и знам, че хората ме гледат по интернет някъде там далече. Липсват ми да ги виждам пред себе си. Разбира се, всеки може да стриймва концертите от дома си. 

– Приблизително така е било и преди 90 години, когато по радиото са се предавали концерти от радио студиата…

- Да, но съвсем друго е да гледаш хората за които свириш.

- Съгласен ли си с общоприетото схващане, че музиката е универсален език?

- По-скоро, да - музиката на Ермето Паскуал също го доказва. А и начинът, по който примерно могат да ме слушат на фестивал в Южна Африка, да свиря в японски джаз-клуб или някъде в Латинска Америка доказва, че наистина музиката може да бъде универсална.

Ето и краткият плейлист с любими композиции на Давид Хелбок:

MySong - Keith Jarrett

Jeux d´eau - Maurice Ravel

Musica das Nuvens edo chao - Hermeto Pascoal Group

Pannonica -Thelonious Monk Solo

Don’t mind if I do -Mario Pavone Nu Trio (with Peter Madsen, my teacher, on Piano)