Теоретично съществува риск за биоразнообразието, ако с генномодифицирани организми (ГМО) се борави безконтролно, но при спазване на определени правила, няма опасност да се случат неблагоприятни за околната среда събития. В България имаме рестриктивна политика по отношение на ГМО и все още имаме възможност за развитие на биологично земеделие.
Това обясни пред Радио София проф. Цвета Георгиева, ръководител на Изпитвателен център „Здраве” към Националния център по обществено здраве и анализи. Тя обаче подчерта, че ГМО имат икономически, социален и политически аспект.
Миналата година беше връчена Нобелова награда за технология с която се извършва генно редактиране (CRISPR/Cas). В момента работата в тази област е концентрирана върху създаването на култури, обогатени с някои микронутриенти. Биотехнологиите имат приложение и в медицината – за ваксини и други препарати, например срещу редки болести и рак.
Попов допълни, че индустрията е предприела постъпки към европейските институции с цел дерегулация на използването на ГМО или напълно премахване на контрола. Всичко това крие опасности. Хората – и фермерите, и потребителите трябва да знаят повече, за да преценят дали да използват такива семена и продукти, подчерта екологът. Според него трябват повече усилия и инвестиции, за да се разработи сигурен метод, с който да се установява дали дадена вносна култура е с ГМО или не.
Рисковете са за околната среда, но и за човека - изпитанията за безопасност в лабораторни условия невинаги за надеждни, когато продуктите излязат в реални условия, допълни Попов. По думите му в България официално не се отглеждат култури с ГМО.
Ивелина Петкова, археолог в Центъра за подводна археология - Созопол за тишината на дъното: " Долу, където е тишината, сме само ние и това, което правим. Тишината на морето. Налягането прави лек шум в ушите, понякога си говорим под вода, но не е добър вариант. Гледаш какво правиш и какво има. В южния китенски залив разкопаваме второ корабокрушение...
Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев": "Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още..
Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход. Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие. Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Ясно