Предвидимата икономическа политика е на първо място сред изискванията на австрийския бизнес в България. Това показва проучване на Австрийското търговско представителство (Advantage Austria), свързано с инвестиционния климат у нас. В изследването се включват представители на 94 компании, като акцентът е върху оборота, ангажираността и броя на заетите служители, както и запазването на работните места, инвестициите.
„Очакван е фактът, че в година на пандемия 63% от отговорилите фирми са усетили влошаване на икономическия климат и само 16% очакват състоянието им да се подобри през следващите 12 месеца. Оборотът на 55% от фирмите е намалял и само 30% от фирмите очакват той да нарасне през тази година“ – коментира пред Радио София ръководителят на Австрийското търговско представителство в България Улрике Щрака.
В същото време въпреки трудностите през 2020 г. 75% от компаниите са запазили служителите си, а при 12% от тях дори има нови назначения. За 2021 г. 91% планират запазване на персонала и нови назначения. За предстоящите 12 месеца 25% от фирмите очакват да направят нови инвестиции.
„Предвидимата икономическа политика означава да има широка дискусия сред засегнатите страни, както и подробна оценка на въздействиетоq преди да се приемат нови разпоредби", уточнява Улрике Щрака.
Сред важните теми, свързани с пазара на първо място се споменава липсата на квалифицирана работна ръка. На второ място е спомената по-добрата инфраструктура, която би допринесла за подобряване на бизнес климата.
През 2020 г. една четвърт от отговорилите фирми са се възползвали от финансовите мерки за подкрепа от страна на държавата, а три четвърти не са кандидатствали за подкрепа.
С ниво на инвестициите от 2,7 млрд. евро (според данни на Австрийската национална банка) Австрия е сред най-големите чуждестранни инвеститори в страната.
България е на 27-мо място сред външнотърговските партньори на Австрия, в класацията на България Австрия заема 14-то място. За 2019 г. външнотърговския обем в между страните е възлизал на 2,3 млрд. евро, като от тях делът на търговията със стоки е 1,3 млрд. евро, а с услуги – 1 млрд. евро. От 2016 г. България има положително търговско салдо с Австрия, което основно се дължи на сектор „Услуги“.
За първите девет месеца 2020 данните за външнотърговска дейност са:
- внос на стоки в България от Австрия: 562 млн. евро -7,8%
- износ на стоки от България за Австрия: 375 млн. евро –6,7%
- внос на услуги в България от Австрия: 191 млн. евро –9,5%
- износ на услуги от България за Австрия: 453 млн. евро -3,2%
„Спадът в търговията между двете страни се обяснява и с икономическата ситуация: в Австрия икономиката се е свила с почти 8%, а в България спадът е около 4,4% според БНБ, допълва още ръководителят на Австрийското търговско представителство в България. Сравнително по-високият спад в Австрия спрямо България се обяснява и от възможността много фирми да са използвали кризата като повод за сериозни съкращения и затваряне на бизнес, който още преди време вече не е бил конкурентоспособен.
Забелязват се и други различия: българските предприемачи са свикнали да действат в кризисни ситуации, те са изобретателни и не очакват помощ отвън. Традиционно хората в Източна Европа са гъвкави и се адаптират лесно – тези способности в Австрия не са толкова силно изразени, там се планира повече и човек не е толкова гъвкав, когато има промяна в ситуацията“.
Австрийското търговско представителство работи активно за преодоляване на недостига на кадри като подкрепя заедно с австрийските фирми в страната въвеждането на дуално обучение. Това е ефективна концепция за намаляване на младежката безработица и осигурява на фирмите квалифицирана работна ръка. В проекта към настоящия момент са ангажирани 10 австрийски фирми и се обучават 789 ученика в професиите мехатроника, машиностроене, електротехника, търговия, логистика, готварство, топлотехника, заварчици и дрогeрист.
Чуйте цялото интервю на Катя Василева с ръководителя на Австрийското търговско представителство в България Улрике Щрака за инвестиционния климат в страната.
Коментарното предаване на БНР-Радио София "Форум" се завръща. На осмия ден след изборите за 51-во Народно събрание, разбира се първата тема е обусловена от преживяното. Коментаторите Манол Глишев и Тодор Терзиев правят своите следизборни разсъждения и прогнози : Купуването на цяла парламентарна група никога досега не е..
Започна Европейската седмицата на фертилността , която се организира ежегодно в началото на месец ноември. Тази година целта е да се повиши осведомеността по отношение на донорството на гамети (полови клетки), както и да се подчертаят належащите нужди от законови разпоредби. Повече по темата разказа в предаването "Ритъмът на столицата"..
Форматите стават съществени като място за комуникация и послания на автори на съдържание и рекламодатели. Аудио и видеоподкастите се променят като специфика, позициониране и дължина. Сравнително нова за България е възможността, която дава Тик-Ток форматът. Това коментира пред БНР-Радио София Александър Хинков – изпълнителен..
Българознайко е проект, който с времето е намерил път към сърцата на децата. Но той не е сам в този път - зад детските книжки с българска история стои писателката Виктория Петкова, техните родители и учители, които разпознават Българознайко не просто като част от учебния процес, но и като начин, по който децата научават за българската..
Младата изпълнителка Елия Тодорова - Eliya, кани всички на първия си самостоятелен концерт в София на 5 ноември. На сцената с нея ще бъдат Даниеле Феббо (бас и аранжименти), Кристиан Желев (барабани), Николай Костадинов (пиано), Jeko (китара), Иван Йорданов (алт саксофон), Тодор Бакарджиев (тромпет), Гален Николов (баритон саксофон). Певицата казва,..
Девет фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в България, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ . "Напоследък постоянно ни връхлитат някакви кризи, от 3..
Националната галерия провежда безплатна образователна програма с фокус към деца, младежи и семейства . Целта на „Форми, изкуство в публична среда“ е приобщаване към визуалните изкуства чрез поредица от ателиета в “Квадрат 500”. Изкуствоведите от Националната галерия прилагат нестандартни и иновативни подходи за обогатяване знанията на..