"Опит за екстаз" поставя проклетите извечни въпроси, които нямат решение

Романът, като композиция, е дълбоко чужд на националната ни литературна традиция. За сюжет може да се говори само условно - няма повествование или последователна сюжетна линия, а "щафета от състояния", портретирани характери и душевности, необозрима смесица от вещественост и фантазия. Поставени са проклетите извечни въпроси, които, в рамките на земното, нямат решение - съотношението между любов и свобода, между талант и характер, съвместимостта и несъвместимостта между Божието и людското. Всеки читател може да открие в творбата един от много възможни отговори за вълнението да бъдеш човек и какво всъщност ни очовечава.  Именно така вижда романа самият Димитър Бочев.

Пред Радио София той бе категоричен, че всяка преднамереност е природно чужда на художествения процес, на духовните процеси:

„Не познавам писател, който да е написал значима творба, поставяйки си я като цел. Литературата е единствената форма на живот, до която аз имам достъп. Имам чувството, че ако не пиша, просто ще умра физически. На литературата човек може да бъде осъден, както на затвор. Едната присъда е гражданска, а другата е природна, но и двете са еднакво безпощадни.“

Бочев подчерта, че не е привърженик на твърдението, че сме станали хора, превръщайки природните ресурси в оръдия на труда. Убеден е, че човешката духовност е привнесена свише, а не е продукт на веществени закономерности или на социото.

Чуйте интервюто на Лили Големинова с Димитър Бочев.

През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г.

След рухването на комунистическия режим е сътрудник на президента Желю Желев по въпросите на хуманитарната помощ от чужбина, а след това продължава дейността си на журналист, философ и неуморим пазител на словото и човека.