Доц. Банкова: Банго Васил е добрият старец, който има специално отношение към децата

публикувано на 14.01.21 в 12:30

Снимка: БГНЕС

Ромската Василица най-много прилича на сурвакарските празници

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В нощта на 13 срещу 14 януари България посреща официално нова година до 1968 г. Промяната настъпва, защото в 00.00 ч. на 31 март 1916 г. страната ни преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 -ти април, а съответно от 1 януари започва новата година.

След 1916 г. Българската православна църква продължава да следва стария стил на Юлианския календар, а едва през 1968 г. преминава към Григорианския календар. От тогава църковните празници се празнуват по нов стил, а подвижните празници се изчисляват по стар стил. Руската, Арменската, Сръбската, както и други православни църкви, също са приели Григорианския календар, но празнуват Коледа и Нова година по стар стил.

Традиционната ромската нова година или Банго Васил, също не признава новия стил и затова е на 14 януари (на 1 януари православната църква също почита Св. Василий Велики).

“Ромите празнуват три дни - 13, 14 и 15 януари, като за тях вечерта на 13 януари е втората Бъдни вечер, на 14 януари е Василица или Васильовден, което е с много общи, сходни ритуали, но и с много специфични обреди и практики, които се различават от православните християни, а на 15 януари е Банго Василий, защото за тях той е един от най-тачените и най-обичаните светии”, казва етнологът доц. д-р Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика при БАН.

В ромската култура Банго Василий има и прилики и разлики с образа на дядо Коледа (Св. Никола). “При всички положения това е добрият старец, който е изключително щедър, милостив и има специално отношение към децата”, казва доц. Банкова.

Най-голяма прилика обаче ромската нова година има към сурвакарските празници, защото именно на Васильовден и българската православна общност, и в ромската общност тръгват сурвакарите.

За леденото хоро в Калофер, доц. Банкова заяви, че не е възхитена нито от естетиката, нито от етиката на този сравнително нов обичай. В Калофер стара традиция има и това е калоферската дантела, но тя сякаш остава встрани и не ѝ се отдава толкова голямо значение.

Добър пример за адекватно споделяне на празника в сегашната пандемична обстановка, според доц. Банкова, е отбелязването на празника Сурва в пернишките села.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова с доц. Петя Банкова в звуковия файл.