В Пирин се намират двата най-южни ледника в Европа

В Пирин се намират двата най-южни ледника в Европа. Запалените планинари вероятно много пъти са ги виждали, преминавайки през местността Голям Казан и под страховития скален ръб Кончето, но малцина знаят, че макар и значително по-малки от Алпийските, по всички научни критерии това са микроледници и то на поне два века.

На Балканите глациерни форми има само още в Динарските планини - в Албания и Черна гора. Това е удивително, защото за нашия климат се смята, че надморската височина, над която има условия за образуването на ледници, е 3200 м.

Глациерните форми в Пирин привличат вниманието на учени повече от 6 десетилетия. Наскоро излезе и първият документален филм на списание Българска наука, посветен на българските ледници.

Ледникът под връх Вихрен привлича интереса на учените още през 50-те години на ХХ век, когато ст.н.с. Владимир Попов от Географския институт провежда климатични наблюдения в циркуса Голям казан под Вихрен. Малкият туристически заслон "Казана" е построен тогава, за да бъде първата в България високопланинска геофизична станция с метео пункт към нея. 

По-късно, през 90-те години на ХХ в., наблюдения и изследвания върху пиринския ледник започва и германският учен Карстен Грюнвалд. Тогава е направено и първото въглеродно датиране на възрастта на ледника. 

Най-старият сняг в състава му, взет чрез сондаж на дълбочина над 10 м, е на повече от два века, но всъщност ледникът вероятно е много по-стар, разказва доц. д-р Емил Гачев от Югозападния университет, който вече 12 години ги проучва.

Но не размерът, а скоростта, с която се променят ледниците има значение. Макар и пиринските ледници да са твърде мънички, за да служат като значими водохранилища или да имат особено влияние върху екосистемите, те са важен индикатор за влиянието на климатичните промени, в това число за ефектите и скоростта на глобалното затопляне.

Въпреки че размерът им силно варира и в двете посоки от година на година, общата тенденция е към притеснително намаляване на обема им. Нещо повече, учените доказват, че съществува един дълъг период, в който поради топографски особености и вследствие на силното намаляване на размера им, микроледниците стават независими от климатичните фактори до един момент. Тази граница обаче вече е премината.

Би било тъжно да загубим пиринските ледници - най-южните ледници в Европа. По-обезпокоителното в случая е, че съдбата им е зловещо напомняне, че промяна в климата само с 3 градуса, ще изличи живота на земята такъв, какъвто го познаваме.

Чуйте повече в разговора на Антония Каменичка в звуковия файл.