Навършват се точно 20 години от откриването на статуята на Света София в столицата.
Инициативата за монумента е на тогавашния кмет на столицата Стефан Софиянски. Поставянето му е гласувано от Столичния общински съвет на 17 септември – Празника на София.
Автори на монумента са скулпторът Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов. Постаментът е облицован с тъмен гранит и е съставен от призматична база (вис. 4 m), върху която стои 12-метров призматичен, ъглово ориентиран стоманобетонен пилон.
Самата статуя е над метростанция „Сердика“ и е с височина 8,08 м. Гледа на изток, към пл. Независимост, където се намират сградите на Министерския съвет, Народното събрание и Президентството.
След като фигурата в настоящия ѝ вид става ясна, православни християни изразяват възмущението си. Българската православна църква силно възнегодува да бъде свързвана с коя да е светица, защото фактически е еклектичен образ на нехристиянска богиня, допълнена с повече езически елементи, отколкото християнски.
В разрез с общинското решение фигурата да е на „Света София“, самият скулптор потвърждава, че неговата София няма общо с християнството, заявявайки: „Този монумент принадлежи на София, а не на християнската църква. Символът е за всички столичани, независимо дали са мюсюлмани, евреи, будисти или с друга вяра.“
Фигурата тежи около 5 т, като е съставена от 160 части, излети, транспортирани и сглобени на място от автора и екипа му само за два дни – от нощта на 25 срещу 26 до 27 декември 2000 г. включително. Изработена е за 9 месеца. Отлята е в леярните на СБХ в Илиянци.
Стойността на монумента първоначално е 188 000 $, а с позлатяването, благоустройството на прилежащата площ и пр. към 2001 г. надхвърля незначително сумата от 200 000 $, които са изцяло платени от Столичната община.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..