Днес отново ще се разходим с усмивка по диагоналите на седмицата. Но уважаеми слушатели, мъчи ме една дилема. Един гордиевовъзелест въпрос е заседнал в носоглътката ми. Но поетът Радой Ралин го е казал най-добре:
„Как ме мъчи всеки ден, тоз въпрос трагичен -
Хем да бъда откровен, хем да бъда симпатичен…“
Откровена или симпатична? Две в едно не става, опитвала съм - блудкаво се получава, затова ще го карам направо:
На стотния ден от своето управление здравният министър се похвали, че ще бъдат купени 17 нови линейки. По този начин двумилионна София вече ще има цели 35. И това не е всичко, оптимистичните новини продължават- таксиметровите фирми , може би, също ще се включат в борбата с коранавируса, като извозват пациенти на твърда тарифа, може би…И може би, болниците ще се справят с леглата, които имат. През седмицата бившият здравен министър Мими Виткова каза за БНР: „Легловият фонд е напълно достатъчен, за да поеме по-голямо натоварване с Covid пациенти. В момента го използваме нерационално“.
В потвърждение на това, във Фейсбук лъсна клип на роми друсащи кючеци в болница. На кадрите се вижда как роми във видимо добра кондиция си спретват купон в отделение на болница в разгара на Covid кризата, а медицинската сестра, появила се в кадър очевидно не е изненадана от поведението им. Тя и песните им сигурно знае наизуст. Но лично за мен ситуацията е „не пей ми се, не смей ми се“ и имам нужда от успокоение. Добре че знам кои са точните хора за тази работа - да те упътят, да те успокоят, да положиш глава на приятелско рамо… А зная, защото слушам премиера :
„Мутафчийски, Балтов, Ангелов, всички тези доктори, които имат име, професори…са си ги изградили. Трябва да са там пред болниците- да посрещат, да помагат, да упътват, да успокояват“.
Аз само да вметна: мента глог и валериана- чудна работа върши също. Съседката, баба Ванче от Изток така проспа онова силното земетресение от 2012. Да знаете, случват се такива неща. То като казах проспа и хоп - светна ми червена лампа. През седмицата президентът Румен Радев каза следното: „Докато правителството се разхождаше по всевъзможни магистрали, багери и кравеферми, беше изпуснато важно време за много отговорни, също така и непопулярни действия. Сега виждаме панически мерки, комсомолски ентусиазъм - трудно ще стане“.
„Да, ама не“, както казваше Петко Бочаров. Я да чуем премиера:
„Няма да бъде затваряна държавата. Напротив!“
Тъкмо се душата ми се изпълни с оптимизъм и главният държавен инспектор ме попари:
„Сега, честно казано, за не споделян на сто процента оптимизма на част от управляващите, за това, че при този темп на спазване и при този темп на нарастване, ще постигнем кой-знае колко добри резултати“.
Ама аз продължавам да съм си оптимист. Как ще я затваряме държавата, абсурд. То нощните заведения не можахме, та цяла държава. Ей на, в понеделник стана ясно, че заповедта на здравния министър за затваряне на нощните заведения масово не се спазва. И по телевизиите гледахме хора и веселби от рождени дни, я на общински съветници, я на други големци, то в Пловдив, то в Бургас…
„Как не ви е срам, бе. Как не ви е срам!“.
Това по друг повод беше, но и тук си е на място. Така каза премиерът, а един бивш такъв, Иван Костов, в ефира на БНР призна откровено:
„Ние сме на ръба на една безпомощност на институциите да се справят със здравната криза“.
И още няколко мазки към картината: "Защо главният здравен инспектор, който каза, че не знае какво да прави, стои на поста- да даде възможност там да застане друг“. А за министър Сачева добави:
„Министърът на труда и социалната политика е всъщност министър на социалното подпомагане“.
Но я чуйте настоящият премиер:
„Гладен няма да остава никой“.
И как ще стане тази работа се питате вие. Ами имаме си бели пари за черни дни:
„Колко години ми се смяха , че говорех за мазнинка и че трябва да пазиме парите. Колко, помните ли? Постни ми били пиците! Що не съм нахранил народа. Сега храниме народа, когато не може да работи- сега се храни. Българите са мъдри, те казваха- бели пари, за черни дни“.
Оптимизъм лъха от тези думи, спокойствие ме обзе, особено откак министъра на туризма Мариана Николова обяви, че 5 звездни хотели са готови да поемат ковид пациенти. Разходите ще се покриват от здравното министерство, но финансовата част не е уточнена. Хотелите пък искат авансово плащане…
Но стига за пари и пандемия. Ето на, преди дни учените заявиха, че не бива да слушате повече от 10 минути на ден за Covid. Всяка минута в повече може сериозно да увреди психичното ви здраве. За това тук правим дезинфекция и излизаме от темата.
Най-известният актьор на шотландците, незабравимия Джеймс Бонд, Сър Шон Конъри ни напусна тази седмица на 90 години. Помните ли какво казваше той за любовта: „Любовта може би не кара света да се върти, но трябва да призная, че тя придава смисъл на пътуването“. Красиво нали, точно като новата любов на Григор Димитров. На четвърт финала на турнира по тенис във Виена една Лолита, както написаха таблоидите, стоеше в ложата на Гришо. Според знаещите това е 25-годишната Лолита Османова, дъщеря на руски енергиен олигарх. Тя живее в Монте Карло, а преди време е била омъжена за сина друг милиардер - Гаспар Авдолян. И за да не стават грешки, да уточним: Тази Лолита на Гришо, не като онази Лолита на Набоков. В едноименната книга героинята е само на 12 години, а красавицата за която говорим е на 2 по 12 и още мъничко. И Набоков не е тенисист, а писател. Уникален при това. Ето например какво казва той за критиката: „Най-добрата реакция на враждебната критика е да се усмихнеш и да забравиш“.
Та и вие така, уважаеми слушатели, усмихнете се и забравете. Всичко казано до тук беше За цвят и мерудия.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..