Проф. Каприев, преподавател по философия в Софийския университет, обяви след края на извънредното положение, че отказва да преподава онлайн, защото обучението е среда, която включва и петте сетива. Наскоро стана известно обаче, че Софийският университет ще премине в дистанционен режим на обучение в началото на ноември.
Човешкото общуване, включително образователното общуване, е обмен на енергия - на умствена и емоционална, но тя се излъчва от тялото. То задължително трябва да присъства. Не бива да забравяме и за синергията между самите студенти, категоричен е проф. Каприев.
Основната теза на доц. Мартин Осиковски, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, е, че онлайн обученията са естествена част от целия процес, могат да бъдат много полезни и има специалности, при които това става с лекота.
Любопитен факт посочи доц. Осиковски - в момента основателят на “Али Баба” в Китай работи върху Общокитайски онлайн университет, в който се “изпичат” 273 специалности. А в Европа има много хубава инициатива “Европейски университети”, в която се правят общи кампуси. Това е своеобразно предизвикателство за това “докъде е мярата”.
Проф. дфн Георги Каприев е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество.
Доц. Мартин Осиковски е преподавател в катедра "Медии и обществени комуникации" на Университета за национално и световно стопанство. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски" през 2002 г. През 2003 г. защитава магистърска степен по медиевистика в Централноевропейския университет (Будапеща), а през 2009 – докторат по История и теория на културата към катедра "История и теория на културата" на Софийския университет. Изследователските му интереси са насочени към историята на политическите идеи, историята на медиите и медийната етика.
Чуйте позициите на Проф. Каприев и доц. Осиковски в словесния дуел, ръководен от Ива Дойчинова.Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се до прегряване в професията (бърнаут). Това показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) за медийната свобода в страната. Анализът, чийто автор е д-р Илия Вълков, се базира и на..
“Не започна отборът както трябваше тази година, но пък смятам, че ще завърши там, където трябва. Без значение какво прави Арсенал, хубавото е, че успяваме да направим добри каузи”, казва Георги Стоянов - председател на фенклуба на Арсенал в България. Фенклубът на английския отбор в България стана на 20 години и членовете му са отбелязали събитието по..
За специални събития до Нова година анонсира кметът на София Васил Терзиев на страницата си във Фейсбук. На 30 ноември ще има работилница за коледни играчки и много изненади на площад "Св. Александър Невски". От 10:00 часа посетителите ще могат да създават свои коледни играчки, които по-късно ще украсят столицата. Ще пристигне и..
Тази година в центъра на Кюстендил ще грейне елха, която не е нито отрязано дърво, нито изкуствена елха. В събота вечерта ще грейнат лампичките върху една коледна иновация - дърво, покрито с елхови клонки. “Знаем, че елхите винаги са много интересни по коледно време. Всички градове се опитват да ги направят по-големи, по-блестящи, по-екологични. На мен..
От 1 януари 2025 г. в 9 столични района се забранява употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с изградена и работеща топло- и газопреносна мрежа. Това е първият етап от така наречената нискоемисионна зона. Целта е след 2029 г. забраната да обхване цяла София. От миналата година в София функционира нискоемисионна зона за..
Устойчивият туризъм става все по-задължителен и разпознаваем и то на най-високо международно и национално ниво. Всъщност устойчивото развитие, това е симбиозата между отговорността да използваме и съхраняваме ресурсите, с които разполагаме днес, за бъдните поколения. Това коментира в "Радиокафе" проф. Соня Милева - директор на магистърската програма..