Необходими са конкретни мерки, насочени към определен риск

публикувано на 19.10.20 в 11:07

Снимка: БНР

По думите му има ефективни и неефективни мерки срещу коронавируса

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В деня, когато почитаме българския лекар, гост в студиото на Радиокафе е доц. Александър Симидчиев - пулмолог в МВР болница.

За ръста на болните от Covid-19 доц. Симидчиев заяви, че е факт не само, че бройката тестове се възстанови на нивата, които бяха през летния туристически сезон.
Ако погледнем общата бройка на тестовете, в края на юли и началото на август, те бяха точно такива по 7-8 хил. теста, но нещата се променят заради началото на учебната година. След началото на учебната година по думите му започва, т.нар. “супер мрежа на образованието”.

"Това е една социална мрежа, която свързва останалите социални мрежи - семейството и професионалната мрежа, и така става една супер мрежа на разпространение на вируса, в резултата на което в самите училища под 1% от децата боледуват, но има проблем с разпространението, в резултат на което в останалите части на обществото ни започна да се качва процентът и в момента около 13% от тестовете, които се правят са положителни, а се правят повече тестове, защото се увеличават симптоматичните тестове (такива направени след проявяване на симптомите на болестта)”, казва той.

В тази ситуация, по думите му, е необходимо да се приложи методът на управление на риска - необходими са конкретни мерки, насочени към определен риск. В училищата рискът не е в боледуването, а разпространението на болестта, затова са нужни мерки срещу разпространението, т.е. трябва да се носят маски, да се спазва дистанция и да се почистват помещенията.

За доц. Симидчиев не може да се говори за правилни и неправилни мерки, а за такива, които са ефективни и за неефективни мерки.

Според него социалните мрежи пречат много на доверието, което е изградено с годините между лекар и пациент. “Има професионални компетентности, които не могат да се развият за кратък период от време. Един лекар, за да стане лекар, са необходими 15-16 години. 6 години следване и 10 години практика, за да може един лекар да разбере как трябва да се държи и какво трябва да прави. За 4 месеца човек може да научи информацията, но не може да развие интуицията и баланса в поведението си, за да бъде лекар и да лекува не само със знанието си, но и с поведението си", казва доц. Александър Симидчиев.

Според него трябва отношението към душевното състояние да се върне в класическата медицина, защото “лечебното въздействие не е само химиотерапевтично, т.е. с някакви медикаменти, не е само хирургично, т.е. да изрежем нещо, а в много голяма степен е и в комуникацията между лекар и пациент и в това да общуваме по правилния начин, за да помагаме и с общуването си, не само със знанието си”.