Учени от Секция за българска диалектология и лингвистична география към БАН продължават работата по съставянето на интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия. Тригодишният проект ще приключи през 2021 г., целта му е да представи езикови и етнографски материали, аудио- и видеозаписи, а също и галерия от снимки, свързани с кулинарната култура на българите като част от националната идентичност.
Автентичните материали се съберат по време на експедиции от екип в състав доц. д-р Ана Кочева, проф. д-р Славка Керемидчиева, гл. ас. д-р Маргарита Котева, докторант Ализа Халил.
„За тази карта се събират много съдържателни факти“, обясни пред Радио София ръководителят доц. Ана Кочева. – „Картата ще позволява да се чуват записи и да се вижда заснетото по места. С помощта на кулинарията не само показваме позабравените блюда и ястия, но и описваме диалектите с тяхна помощ, за да бъде още по-атрактивно.“
Учените искат да обхванат историко-географското българско землище, което се разпростира и извън настоящите държавни граници и там още може да се чуят наши диалекти. Примери за това са българските диаспори в Украйна, Молдова (Бесарабия), Румъния (Банат), Албания.
В различни селища се заснема как се приготвят традиционни, местни ястия, с обясненията на жители на съответния диалект.
Досега са посетени 25 населени места, но учените са били блокирани от коронавируса, наложило се е временно да преустанови теренната работа. Приоритетно се изследват български диалекти, които сериозно се различават от книжовния език, пазят архаични особености.
„Искаме да покажем колко различни и богати са българските диалекти – и като фонетика, и като лексика. По отношение на диалектите сме подготвени, но често пъти сме изненадани в кулинарията. Навсякъде хората ни показват и местните носии, пеят ни песни, показват характерни обичаи“, допълни доц. Кочева.
По думите й проектът се е превърнал в животопис на малките населени места през ХХІ век. Той ще покаже още как българинът назовава храните и гозбите. Диалектите не си отиват, съществуват и са много живи., убедена е доц. Кочева.
Чуйте разговора с нея.
Коментарното предаване на БНР-Радио София "Форум" се завръща. На осмия ден след изборите за 51-во Народно събрание, разбира се първата тема е обусловена от преживяното. Коментаторите Манол Глишев и Тодор Терзиев правят своите следизборни разсъждения и прогнози : Купуването на цяла парламентарна група никога досега не е..
Започна Европейската седмицата на фертилността , която се организира ежегодно в началото на месец ноември. Тази година целта е да се повиши осведомеността по отношение на донорството на гамети (полови клетки), както и да се подчертаят належащите нужди от законови разпоредби. Повече по темата разказа в предаването "Ритъмът на столицата"..
Форматите стават съществени като място за комуникация и послания на автори на съдържание и рекламодатели. Аудио и видеоподкастите се променят като специфика, позициониране и дължина. Сравнително нова за България е възможността, която дава Тик-Ток форматът. Това коментира пред БНР-Радио София Александър Хинков – изпълнителен..
Българознайко е проект, който с времето е намерил път към сърцата на децата. Но той не е сам в този път - зад детските книжки с българска история стои писателката Виктория Петкова, техните родители и учители, които разпознават Българознайко не просто като част от учебния процес, но и като начин, по който децата научават за българската..
Младата изпълнителка Елия Тодорова - Eliya, кани всички на първия си самостоятелен концерт в София на 5 ноември. На сцената с нея ще бъдат Даниеле Феббо (бас и аранжименти), Кристиан Желев (барабани), Николай Костадинов (пиано), Jeko (китара), Иван Йорданов (алт саксофон), Тодор Бакарджиев (тромпет), Гален Николов (баритон саксофон). Певицата казва,..
Девет фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в България, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ . "Напоследък постоянно ни връхлитат някакви кризи, от 3..
Националната галерия провежда безплатна образователна програма с фокус към деца, младежи и семейства . Целта на „Форми, изкуство в публична среда“ е приобщаване към визуалните изкуства чрез поредица от ателиета в “Квадрат 500”. Изкуствоведите от Националната галерия прилагат нестандартни и иновативни подходи за обогатяване знанията на..