Махатма Ганди е основоположник на философията за ненасилие, пацифист, известен индийски политик, ръководител на индийското националноосвободително движение.
“Неслучайно светът отново се обръща към него, защото сме в ситуация, в която вървим към неговите прозрения, които са единственият път, ако на нашата цивилизация ѝ е отредено да оцелее”, каза пред Радио София журналистката Даниела Кънева, която е президент на клуба “Приятели на Индия”.
Сърцевината на концепцията за ненасилие, според Даниела Кънева, е една вкоренена в древността на индийската философия, мисъл и вярвания, концепция - това, че най-голямата слабост на човек е насилието, а най-голямата сила е ненасилието. Ганди е известен и с това, че проповядва уважение към животните. Всяка жестокост към животните, според него, е жестокост към човечеството.
“Ненасилието е единственият път, по който човек трябва първо да знае да се вглъби в себе си и да намери себе си, да отстоява себе си, но в никакъв случай да не наранява другите”, обяснява журналистката и цитира самия Ганди, който казва: “Аз мога да умра за много каузи, но никога не мога да убивам в името на една кауза”.
Даниела Кънева разказа и за двама български творци, създали скулптури, посветени на Махатма Ганди. Единият е проф. Емил Попов, който има две фигури, заедно с 40 известни скулптори от Индия и света, което е огромно участие на страната ни в честванията на 150-годишнината от рождението на Ганди в Индия през 2019 г.
Скулпторът Иван Русев е авторът на паметника на Ганди в София. Неговата идея от 2018 година - Махатма Ганди с козичката, сега може да се види в Южния парк.
Мохандас Карамчанд Ганди е роден в Порбандар, Гуджарат на 2 октомври 1869 година. Махатма (велика душа) получава като признание от известния индийски поет Рабиндранат Тагор. Самият Ганди казва, че не се чувства достоен за тази титла. Израства като най-малкото от пет деца на заможно семейство на вайши - търговска каста в Индия.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..