В глобализираното общество през ХХІ век на нас ни се губи локалното, регионалното, онова, което всъщност е породено от контекста – времеви или пространствен. Затова, както Петко Славейков казва, някои поговорки може да ни се сторят „калпави“ – за един период от историята те може да са валидни и полезни, но в друг да изглеждат вредни или смешни.
Това отбеляза в ефира на Радио София доц. Петя Банкова от Националния етнографски музей.
Като специалист тя уточни, че гледа на пословиците и поговорките като на извор, като на източник на информация. Не може да категоризира, да отрече нито една от тях, защото това би означавало да зачеркнем опита, натрупан и скрит зад анонимната мъдрост, дори тя да е претърпяла промяна във времето като същност.
„Това би означавало да се отречем от грешките си, от някои черти от народопсихологията, които в определени периоди са били толерирани и насърчавани.“
Ние сме в контактна зона, където се преплитат култури от цял свят. И е добре да се замисляме откъде произлиза дадена поговорка, преди да е квалифицираме като вредна, препоръча доц. Банкова.
„Сигурни ли сме че дадено умотворение от ХІХ век е наше. И дари точно превеждаме, когато го вземаме от другаде.“
За да вникнем в смисъла, трябва да се пренесем или да познаваме времето, в което е родена дадена поговорка. Тя със сигурност ни дава информация за да съответния исторически контекст и за някои от тенденциите в мисленето.
Народопсихологията е богата и не можем да я слагаме в калъп, да съдим и обобщаваме само по някоя отделна поговорка, подчерта още доц. Петя Банкова.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова с ентолога.
"Разговор с психолог. Разбиране и преработка на детските емоции" - е акцентът на организираната тематична среща от Фондация "За нашите деца", която ще се проведе на 22 ноември с родители на деца от 0 до 7 години. Детето показва своите емоции още в утробата на майката, без да има представа и да осъзнава какви са те, това разказа в..
Макар днес да живеем значително по-дълго от нашите предци, основните причини за смъртност остават все същите социално-значими заболявания - сърдечно-съдови, невродегенеративни и метаболитни нарушения. “Когато говорим за анализ на един сложен процес, какъвто е биологичното остаряване, на клетките, тъканите, органите на човешкото тяло и на всички..
Отбелязваме Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици. През тази година темата е: “Антимикробната резистентност е невидима, аз не съм“ и има за цел да повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като поставя пациентите в центъра на дискусията. Прекомерната и..
Българският фонд за жените отбелазва своите 20 години, 20 години подкрепа за правата на жените в България. Фондът е основан през 2004година от Станимира Хаджичитова и нейни съмишленички. Международната конференция “Феминизмът е за всички“ събра на 14 ноември представители на организации, подкрепени от Българския фонд за жените (БФЖ),..
Фондация за достъп до права (FAR) се присъедини към 29 организации, за да предупреди, че Пактът на ЕС за миграцията и убежището рискува да не успее да защити непридружените деца на границите на Европа. Въпреки че Пактът на ЕС включва редица гаранции за защита на непридружените деца, на практика той вероятно ще изложи децата на още по-големи рискове...
"Мълчанието на майките" е дългоочакваното продължение на криминалната поредица за инспектор Елена Бланко, от испанската литературна сензация Кармен Мола. Също както в предишните три книги – „Кървавата годеница“, "Пурпурната мрежа“ и "Годината на свинята“, историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща. Преводът и този път е на Анелия..
Даниела Белчева е от Варна, живяла е и е работила в Скандинавските страни и откакто си е в България създава фина, елегантна и стилна музика, най-вече на територията на джаза, но не само. За нея 2024 година преминава под знака на третия й албум “Naïve”. Той беше представен в съпътстващата програма на Международния музикален фестивал „Варненско лято“,..