Иновативният конкурс "Проект ЕКО" за младите хора, в който те сами намират решения на наболял екологичен проблем в България, привлече много участници с идеи.
Интересът е бил доста голям, ако се съди по факта, че трите теми на конкурса са изтеглени от сайта над 1600 пъти. Конкурсът се проведе през карантинните месеци, а темите бяха свързани с кампании за запазване чистотата на въздуха, на плажовете, както и система за пренасочване и оползотворяване на отпадъците.
„Задачата съвсем не беше лека, тъй като беше нужно да се помисли и да се предложат решения по дадените проблеми“, обясни пред Радио София инициаторът Ивайло Цочев, създател на "Нулев отпадък България".
Оттук нататък предстои истинската промяна. Спечелилите първа награда в трите категории ще бъдат удовлетворени и с реализация на съответния проект.
В конкурса разделът „Запазване на чистотата на въздуха след Covid-19“ е спечелен от Мария Марулева с идеята за кратки филми, в които се разказва за места в България, където ресурсите се използват устойчиво.
Тези примери може да предизвикат и други хора това да стане нормата, надява се Ивайло Цочев.
По думите му категорията „Създаване на система за пренасочване на отпадъците“ е била най-сложна, но е предизвикала най-голям интерес и са предадени най-много проекти.
Победител е Александра Казасова с идеята си, озаглавена ”Чрез изкуство към промяна”.
Най-иновативна кампания в категорията "Да запазим бългaрските плажове чисти" са предложили Александрина Иванова и Тодор Кишев.
Идеята им е да се борят със замърсяването на морето и крайбрежната ивица, което се генерира от туристи, чрез табели с анимации.
Така по забавен начин могат посланията да достигнат до малки и големи, а текстовете да бъдат преведени на няколко езика, обясниха пред Радио София победителите. Техните 4 анимирани табели ще бъдат поставени на оживени плажни пространства следващото лято.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..