“Когато пандемията се разрази в Европа, всички изпаднахме в шок. Доколкото пандемията е безпрецедентно явление в съвременния свят и липсва опит, то и реакциите бяха разнопосочни и противоречиви. Изминалите месеци обаче показаха, че в средносрочен и дългосрочен план реакцията на ЕС е адекватна, обмислена, съгласувана и в края на краищата правилна. Различни мнения, тези, спорове, аргументи, но истината се ражда в спор. Планът за възстановяване е продукт на този подход”, казва Валентин Николов - изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.
Още в началото на пандемията и очертаващата се икономическа криза, много експерти в Европа и света отбелязаха, че един от основните двигатели на процеса по преодоляване на последствията, е строителството. Цели сектори буквално затвориха, докато строителният отрасъл продължи да функционира. Мнозина видяха още тогава в строителството възможност за запазване, дори увеличаване на заетостта и обемите. Понятието „реновационна вълна“ залегна като крайъгълен камък на европейската политика впоследствие.
Сред основните направления на плана за възстановяване е „Зелената сделка“. Разглеждана в най-широкия ѝ аспект. Реновация на обществени и жилищни сгради с цел намаляване енергийните разходи и въглеродните емисии. “Това направление не е ново, нито за европейските страни, нито за България. Сега обаче получи силен импулс и нов мащаб. Като страна сме много по-готови от повечето партньори в съюза. Имаме готови и утвърдени проекти за саниране на 3250 многофамилни жилищни сгради на обща стойност 1.6 млрд. лв. В различна степен на готовност са още близо 2000 проекта”, допълва Николов.
Преструктурирането на въгледобивната промишленост и енергетиката непрестанно се отлага и забавя, но според Камарата на строителите - това е грешка, защото това ще стане рано или късно.
“Разликата е, че сега това може да стане организирано, обмислено, етапно и да се възползваме от фонда за възстановяване. Хората, които ще трябва да сменят професията си, най-добре могат да се реализират в сферата на строителството и като умения, и като размер на заплащането. Това значи квалификация и преквалификация, достатъчно голям обем работа в строителния сектор, правилно райониране на процеса в годините и т.н. Следващият аспект на зелената сделка са отпадъците. Всички - битови, строителни, индустриални. Тук следва да се приложи съвършено нов подход, който е мащабен и дългосрочен”, допълва Николов.
КСБ съвместно с КАБ и другите браншови организации в сектора, обсъждат иницииране на мащабна програма за цифровизация на местната власт. “За да говорим за дигитализация на проектирането, на строителството и експлоатацията - процесът трябва да започне именно от общините. Любопитна подробност в хода на проучванията на тази тема през последните месеци е единодушието на всички и пълната подкрепа - кметове, главни архитекти, администрация. Една такава програма би получила одобрението на ЕК, съответното финансиране и след 3 - 4 години може да е работещ механизъм - самовъзпроизвеждащ се и развиващ се”, обяснява той.
Следващото направление е „Свързаност“ – между отделните части на Европа, между отделните страни, региони и области.
“В нашето общество битува една парадигма, свързана с магистралите и пътищата – че прекалено много пари се харчат в това направление. Истината е, че и в това отношение България е на опашката на Европа и въпреки направеното през последните години, все още сме далеч от средноевропейските показатели.
Замислил ли се е някой, че ние сме единствената страна в Европа, която има магистрална връзка на столицата си само с една съседна страна и с нито една от ЕС. Магистрала Хемус, София – Видин, Струма, отклонението на Хемус до Русе, магистрала Черно море, околовръстното на София, тунелът под Шипка. Списъкът е дълъг и всичко това ни чака нас. Ето такива проекти ще финансира ЕК”, категоричен е Николов.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..