Международната организация на труда (МОТ) има проекти в повече от 90 страни. Тя се стреми да разшири достъпа до безплатно и задължително образование като се бори основно с бедността, от която води началото си детският труд. Според последни данни броят на работещите деца на възраст между 5 и 15 години е над 170 милиона. Тук са включват 34 държави, сред които преобладават най-вече тези от Тихоокеанския регион, Азия и Африка.
По целия свят селското стопанство е отрасъл, в който работят най много младежи - около 70%. Според последния доклад на МОТ, броят на децата, обвързани с рискова работа, която застрашава тяхната безопасност, здраве и развитие, е около 125 милиона. Около 80 милиона момичета по света извършват дейности, сходни с тези на момчетата. Освен това, момичетата твърде често са подложени на някой от най- тежките форми на детски труд в ситуации, скрити зад стените на фабрики или дори в собствените си домове.
Според МОТ най-тежките форми на детски труд включват трафик и продажба на деца, принудително наемане на малолетни за войници, предлагане на деца за проституция или порнография. Най- експлоатирани са момичетата, децата лишени от родителска грижа, тези от етнически и малцинствени групи, бездомните и отпаднали от училище.
Тези факти със сигурност ни карат да се замислим за това какво се прави по въпроса и до къде стигат усилията на МОТ. Сред средствата за преодоляване на предпоставките за детския труд са подобряване на образованието за деца от бедни общности, осигуряване на достъп до подходящи образователни програми за работещи младежи и намаляване на таксите за начално образование.
Каква е връзката между детския труд и кризите, и съответства ли българското законодателство на стандартите в тази област – Дарина Христова разговаря с доц. Велина Тодорова, член на Комитета по правата на детето на ООН и ръководител на проект срещу детския труд на Международната организация по труда в няколко държави от Югоизточна Европа в периода от 2004 до 2009 г. в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..