Над 20% от всички пълнолетни българи имат личен или косвен опит с диагнозата сърдечна недостатъчност. Голяма част от българите (81%) биха се обърнали директно към кардиолог, ако им трябва информация по отношение на заболяването, 11,3% биха попитали личния си лекар, а 6,4% ще потърсят в интернет.
Това показват резултатите от национално представително социологическо проучване за заболяването, проведено в средата на април т.г. сред 1000 души от цялата страна. Данните бяха представени на виртуален семинар.
В България близо 170 000 души страдат от сърдечна недостатъчност, а хоспитализациите са 90 хиляди. 
„Познаването на проблема и някои от специфичните фактори за сърдечната недостатъчност би помогнало както за по-ранното диагностициране и лечение, така и за превенцията“, подчерта пред Радио София председателят на Дружеството на кардиолозите в България доц. Мария Токмакова.
Сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма. Причина за това е структурно и/или функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и/или повишени налягания в сърдечните кухини при физически усилия или в покой.
Някои от най-разпространените симптоми и признаци на сърдечната недостатъчност като задух, отоци по краката и умора, както и изразени шийни вени, хрипове в белия дроб и периферни отоци.
По думите на доц. Токмакова проучването е показало, че много от запитаните (около 61%) разпознават признаците, дори и от по-младите анкетирани.
Някои от симптомите се припокриват с тези на белодробно заболяване, нормално е хората на имат объркване, но съществуват медицински протоколи, по които недвусмислено може да се установи диагнозата, посочи доц. Токмакова.
В условията на епидемия от Covid-19 точната диагноза е професионално предизвикателство пред лекарите на първа линия в борбата с коронавируса.
Чуйте звуковия файл, а още по темата очаквайте в предаването "Часът на здравето", което започва от 8 ч. в неделя по Радио София.
Разработването на сценарии за моделиране на декарбонизацията за актуализирания Национален план за енергетика и климат на България (2021-2030 г.) е от ключово значение за страната ни. Калина Цолова е от хората, които допринасят за прилагането на дългосрочни стратегически рамки за устойчива енергия, действия в областта на климата, качество на..
Националната класация БНР Топ 20 ще раздаде своите Годишни музикални награди за 2024 г. днес от 19.30 ч. в столичния клуб City Stage (в подлеза на НДК). Годишните награди на БНР Топ 20 са в шест категории: "Песен с най-висок резултат от гласуването на музикалната редколегия" "Песен с най-висок резултат от гласовете на слушателите..
КНСБ провежда протестна акция до сградата на Народното събрание под надслов „Искаме видимо увеличение на заплатите с Бюджет 2025“. Акцията се провежда до служебния вход на парламента, който се намира на пл. „Д-р Жельо Желев“ и по този начин протестиращите не блокират движението. Има засилено полицейско присъствие, но протестът преминава мирно, а..
През нощта ще бъде ясно и почти тихо. По-значителни увеличения на облачността ще има над източните райони, там и вятърът ще е слаб от северозапад. В сутрешните часове на отделни места в равнините ще има условия за намалена видимост. Минималните температури ще бъдат между минус 5° и 0°, в София – около минус 3°. През деня в по-голямата част от..
Коментатори във "Форум" тази седмица са гражданският активист Веселин Кръстев и урбанистът Калоян Карамитов. Заедно с водещия Константин Лавсов, част от темите, които дискутираха днес, бяха: - Децентрализация в София – възможна ли е? - Правомощията на районните кметове - Има ли гражданско общество в България – какво ни обединява? - Местните..
Столичната община достави на районните администрации 2000 компостера за домакинства от цяла София. Те са част от инициативата на администрацията „Компостирай вкъщи“ и се раздават на домакинствата, които предварително са заявили желание, съобщават от Столичната община. С това общият брой на компостерите за домашно ползване по програмата стават над 14..
През 2024 г. случаите на морбили в Европа са се удвоили като достигат 25-годишен връх, съобщи преди дни Световната здравна организация. Пред Радио София доц. Стефка Крумова - ръководител на Националната референтна лаборатория по морбили, паротит и рубеола към НЦЗПБ обясни, че заболелите в Европа, за които СЗО съобщава, са над 32 000 души за..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност