В православния свят започва Светлата седмица

На втория ден след Великден, според православната традиция, започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.

В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

Не е случайно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички.

В дните на богослуженията почти всички текстове от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават. В българската фолклорна традиция тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на светлата или празната сряда.

Тогава се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.