В дни на изпитание, човек „изважда“ най-доброто от себе си – солидарност, съпричастност, опита си да реши проблемите си като общност. Индивидуалното оцеляване може би е възможно, но ние сме социални същества и ако слушаме уроците на традицията, хората се справят заедно.
Това обясни в ефира на Радио София доц. Петя Банкова – етнолог от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.
„В такива времена етнолозите и антрополозите оставаме на втори план след медиците – те са най-важни в случая, но уроците на традицията, на историята може би трябва да се припомнят.“
Епидемии сме преживявали и по-рано по нашите територии, отбеляза доц Банкова. В такива моменти хигиената е сред най-важните фактори, които трябва да се спазват. Тя е на първо място. Втората мярка е един сложен за изпълнение обичай – заорване, който се извършва в изолация, не се разрешава влизане или излизане от селото. Обичай, описан от Димитър Маринов в края на ХIX век.
„Успоредно с рационалните мерки, които се вземат, добре е да знаем, че имаме памет, имаме духа и силата да се справяме с такива болести.“
Доц. Петя Банкова подчерта, че е настанало време за промяна. Нужно е повече диалог, разговор, споделяне - това ще спаси и нашата психика в кризата, която преживяваме. "Най-вече - човечността."
Тя разказа и опита и практиката, които се прилагат в днешния труден момент във Великобритания.
„Промяната е движение, промяната е прогрес. Преодолявайки изпитанията, човек се развива, продължава напред.“
Специалистът от Института за етнология и фолклористика припомни и някои от пролетните обичаи и вярвания, свързани с българската традиция:
„Всяка година пролетта се възприема като време на преход. В такива времена хората трябва да намерят повече опорни точки, отколкото са свикнали да имат в своя делник или празник.
За православните християни това е време на пости, на въздържание не само на храна. За жените пролетта и свързана и с почистването на дома. Тази традиция за българската къща е важи особено подробно, свързва се с прогонване на злите сили.
В тези дейност са обхванати всички членове на семейството. Подготвяме се за лятото...“
Чуйте целия разговор на Анелия Торошанова с доц. Банкова.
Проведен предварителен оглед на конструкцията на надлеза при пътния възел на бул. „България“ и Софийски околовръстен път, посока от бул. „Братя Бъкстон“ към кв. „Бояна“, налага промяна в движението, съобщиха от Центъра за градска мобилност. От днес (1 юли 2024 г.) до 31.07.2024 г. включително, се забранява влизането на пътни превозни средства,..
Как се подготвя Любо Киров за своя нов музикален период? "Емоцията покрай издаването на албума "Ново сърце" наистина е голяма, защото всеки артист се вълнува. Докъде трябва да се вълнуваш от от обратната връзка и докъде трябва да отстояваш себе си като артист", сподели Киров пред БНР-Радио София. "Колко се угажда на публиката и колко..
До средата на месец юли, желаещите да научат подробности за Кокалянски Урвич, могат да участват намясто в безплатни беседи за историята и археологията на обекта. В средата на миналия месец стартираха редовните археологически разкопки на Средновековния укрепен център Кокалянски Урвич, който се намира в непосредствена близост до София. Тази година..
Десетки хиляди посрещнаха първите слънчеви лъчи на юли на българското Черноморие. Толкова хора има за първи път, сподели в ефира на Радио София Лили Големинова, която посрещна изгрева на къмпинг "Градина", край Созопол. За усещането да посрещаш всяка година Джулай морнинг на българското Черноморие, чуйте в звуковия файл.
Днес ще бъде слънчево, след обяд с купеста облачност, но само на изолирани места в планините ще превали. В източната половина на страната ще духа слаб югоизточен вятър, в останалите райони ще остане почти тихо, съобщиха от НИМХ. Максималните температури ще са предимно между 33° и 38°, в София - около 33°. В планините ще бъде слънчево, след обяд с..
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..