Херпесните вируси са много голямо семейство, от които една група причиняват заболявания по хората - това са т.нар. човешки херпесни вируси. Характерно за тях е, че са големи вируси с липидна обвивка. Заразяват хората, причиняват първична инфекция със или без симптоми. Някои заболявания имат определена клинична картина, например при инфекциозната мононуклеоза. След тази първа среща с организма ни те остават в него в латентно състояние, което е много интересно от научна гледна точка и което тепърва се изучава.

Това разясни в „Часът на здравето“ вирусологът д-р Илия Цеков.

„Засега е ясно, че в повечето хора се установява баланс между микроорганизма и имунната система, която пречи на вируса да се реплицира в организма, причинявайки различни заболявания. В определени случаи, когато имунната система е под натиск от фактори като грипна инфекция, това може да позволи на тези вируси да се събудят и да причинят това, което ние наричаме реактивирана инфекция.“

По думите на д-р Цеков - наистина медицината е длъжник на този вирус. Първата среща с Епщай-Бар може да протече като инфекциозна мононуклеоза, но не задължително, както е при варицелата. Много често първия контакт с този вирус е грипоподобно или с много лека симптоматика. На възраст до 25 години между 70-80 на сто от хората вече са заразени с него, пътищата за заразата са въздушно-капков път, фекално-орален път (мръсни ръце, замърсени повърхности). Инфекционзната мононуклеоза още се нарича болест на целувката. Предава се и по полов път. Шансът човек да не се зарази с този вирус е много малък.

„Епщайн-Бар се обсъжда като възможен причинител на синдрома на хроничната умора. Широкото разпространение на вируса силно ни затруднява. Хора с този синдром най-вероятно ще имат и този вирус. Няма статистически доказана връзка между тази инфекция и този синдром, но все още се правят проучвания по темата.“ – обясни д-р Цеков.

Вирусът е кръстен на Майкъл Епщайн и Ивон Бар, но има и трети учен, Берт Ачонг, който го е изследвал, заедно с тях. Те установяват връзка на този вирус със заболявания, които са характерни за Африка.

„Херпесните вируси тип 1 и тип 2 са много близки като генетичен код и биологично поведение. Често е възможно т.нар. генитален херпес да причинява прояви по устата, а лабиалния да се намира в гениталната област. Понятията лабиален и генитален са леко условни. И при единия, и при другия от ключово значение е имунната система. Дадени хора много по-често боледуват, дори всеки месец може да се реактивира инфекцията при тях. Важно е да се знае, че веднъж появили се, ако искаме да намалим честотата на появата им, след консултация със специалист, трябва да се приложи лечение през устата с определени медикаменти, дози и за определено време, за да се въздейства върху вируса в нервните ганглии и да се блокира размножаването му още в при извора“, посочи д-р Цеков.

Попитан за херпес зостер, известен като варицела в детската възраст, д-р Цеков поясни: „Когато човек се срещне за първи път с този вирус, протича заболяването варицела. При реактивирана инфекция говорим за „херпес зостер“. В момента имаме пик от заболеваемост от варицела в детските градини и яслите. След 60-70-годишна възраст, понякога дори след 80-ата година, когато имунната система не е много ефективна, вирусът може да се реактивира.

В световен мащаб се обсъжда ваксинирането срещу варицела зостер вирус. Ваксина има от около 15 години, съдържа специално отслабен японски щам, който причинява състояние, наподобяващо варицела. Това е много леко състояние, без значими рискове за хората. Изграждат се анти-тела, които не позволяват на истинския болестотворен вирус да причини реална инфекция. Ваксинираните лица няма да боледуват от варицела. Хората с ваксина никога няма да развият херпес зостер, тъй като при тях няма да има останал вирус, който да се реактивира.

В миналото имах възможност да се ваксинирам, понесох го изключително леко и имам доказани защитни антитела. Не се притеснявам, че ако децата ми се разболеят и аз ще се разболея. Тази ваксина е регистрирана в България от началото на 2020 година, до месец май тя ще бъде достъпна за хората. Дозите при нея са две, поставят се през два месеца една след друга.

Какво е мястото на антивирусните медикаменти в медицинската практика?

„Обикновено те са антиметаболити, обясни д-р Илия Цеков. Молекули, които се включват в нормалния цикъл на размножаване на вируса и не позволяват формиране на инфекциозна частица, т.е. прекъсва се репликацията, тъй като изграждането на генетичния материал на вируса се стопира с вграждане на фалшиво градивно блокче. При доста вируси обаче този подход не е ефективен, например при хепатитните. При тях има други подходи. Например блокиране на връзката на вируса с рецепторите на клетката, т.е. не се позволява заразяване на клетка, на този принцип са противогрипните лекарства. Правят се много проучвания за създаване на нови класове медикаменти, вкл. и срещу херпесните вируси. Проблемът с лечението им и досега стои на дневен ред, може би защото не причиняват чак толкова тежки заболявания и няма нужда от създаване на по-ефективни лекарства.“

• Д-р Илия Цеков е началник на Лабораторията по вирусология в ДКЦ „Софиямед“. Завършва медицина през 2007 г. в Медицинския университет – София. От 2008 до 2011 година е докторант в НЦЗПБ в Лабораторията по молекулярна вирусология под ръководството на проф. Златко Кълвачев. В края на 2012 година Д-р Цеков придобива специалност по вирусология. Работи като лекар вирусолог във ВМА до края на 2014 г. От началото на 2017 г. ръководи Лабораторията по вирусология към „Софиямед“. Научен редактор е на списание Biotechnology & Biotechnological Equipment в периода 2009-2014 година. Има изразени интереси от областта на клиничната и експериментална вирусология, онковирусологията и молекулярната диагностика. Занимава се и с провеждане на клинични проучвания.