Има разработени улеснения и проекти за достъпна среда по отношение на хора със специфични зрителни или двигателни дефицити, но за лица от аутистичния спектър у нас почти няма разработки, темата е нова за повечето страни в света. Все пак, доста напред в тази насока са Великобритания и САЩ, както и Германия, Испания...
У нас една от първите, които с удоволствие и интерес работи в тази област, е Деница Динчева – докторант към Катедрата Интериор и дизайн за архитектурата. Още по време на следването си е работила по проект, свързан с хора от аутистичния спектър.
Двете налагащи се становища за хора с аутизъм стигат до противоположни крайности, обясни тя в ефира на Радио София.Но е убедена, че средата може да помага и да улеснява тези хора.
„Има немалко наредби за физически достъпна среда, но за хора с по-особени умствени състояния проблемите остават по-невидими. Но те са там, тези затруднения са проблем за част от обществото.“
В момента Деница Динчева се свързва и работи с центрове за ранна интервенция при подобни състояния. Центрове, в които архитектурата и дизайнът влизат като част от терапията, съчетани със съответен подход. В същото време не бива да се подминава значението на обществените пространства и тяхната универсална достъпност като условия за успешна интеграция на хората.
По отношение на средата към хора с аутизъм съществуват две основни гледно точки, обясни Динчева:
Първият е сензорно съобразен подход – среда, в която децата получават нови знания и умения, има по-малко разсейващи фактори. Обособява се функционално зониране. Тук е особено важен подборът на материали и цветове, които предизвикват различни съответни усещания.
Вторият е невротипичният дизайн – подход, при който умишлено не се прави разлика спрямо средата да други училища и центрове.
„Смятам, че комбинацията от двата подхода би била най-удачна. Трябва да се работи и с лицата с аутизъм, и с рехабилитаторите, и с родителите, да се получава обратна връзка от тях за даден дизайн и пространство. Така ще се установи най-подходящият вариант на работа.“
Безспорно, при оформлението и изграждането на обществените пространства съобразяването с факторите, които влияят на хората с аутизъм, е доста по-трудно, но именно работата на специалистите от различни дисциплини тук може да даде резултат. Трябва да се следи не само за безопасност, но и детайли за осветление, звуци, цветове…
Някъде се организират посещения на музеи за хора с аутизъм, допълни Динчева. В Ирландия е първото селце, „френдли ориентирано“, към такива хора. Там са съобразени много от тези фактори.
Въобще в тази сфера се налага интердисциплинарно сътрудничество. „Трудно е, но е много интересно, допълва с усмивка Деница Динчева. – И е от полза на обществото. Такава среда обогатява преживяванията и комфорта на всички ни.“
Чуйте целия разговор на Лили Големинова с Деница Динчева.
Весела Бабинова и Владимир Зомбори са едно от най-обичаните от българската публика артистични семейства. Любимо ястие на актрисата в навечерието на Коледа са сушените чушки с боб. За Зомбори обаче нещата не стоят така "постно". "Той, човекът, винаги е обичал да си хапва месце. Независимо от никой празник на тази планета Земя. Това може да е много..
Дните по Коледа като че останаха най-семейните празници . На Бъдни вечер, независимо от своя ритъм на работа и живот, каквото и да диктува дигиталната трансформация, всеки иска и се събира с най-близките си, със семейството . Раждането на новото Слънце, на младия Бог Исус Христос е хубав повод да се съберем, да се срещнем около постната трапеза..
Националният конкурс "Най-добър младежки стартъп в България 2025" е отворен за кандидатстване. Това ще бъде четвъртото поред издание на състезанието, организирано от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) съвместно с Фонд на фондовете (ФнФ) с мисията да вдъхнови и подкрепи младите предприемачи в България като предостави платформа за..
Защо празнуваме Коледа? Откъде идва Добрият старец? Защо на Рождество Христово си подаряваме подаръци? На тези въпроси отговарят децата от столичната 29-а детска градина "Слънце". Чуйте ги.
Асоциация "Прозрачност без граници" ( АПБГ) публикува резултатите от Индекса на местната система за почтеност за 2024 г., които подчертават 10-годишен напредък в прозрачността и отчетността на местното управление в България. В началото на прилагане на показателя - през 2015 г., общият индекс е бил 3,14 точки, докато през 2024 г. достига..
Въпреки неголемия бюджет, който България отпуска за наука, страната ни се развива успешно в тази сфера. В Българската академия на науките работят учени в 50 института. Страната ни разполага и около 50 висши учебни заведения, каза пред Радио София главният редактор на сп. "Българска наука“ Петър Теодосиев. "Всичко това дава капка по капка..
Общо 10 бебета се родиха през 2024 г. по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. От тях четири са момчета и шест - момичета, а две двойки са близнаци , съобщиха от Общината. Десетте деца са родени в периода ноември 2023 г. - декември 2024 г. Одобрени са били 30 двойки. Предстои да..