Зелените клинове на София, които трябва да свързват зелените територии на столицата с планините около града, могат да бъдат реализирани, но за това основна пречка и заслуга могат да бъдат политическите решения и обществените нагласи.
До този извод стига и ландшафтният архитект Александър Петров - гост във "Вашият глас".
В исторически план са се обособили 7 зелени коридора на София, които са част от концепцията на град градина.
Зелените клинове са: Западен парк, тясна ивица около бул. „Цар Борис III“, Южния парк, Борисовата градина, „Въртопо“, „Изток“ и хидропарк „Искър“. Основният им замисъл е посредством тях, използвайки физиологичните особености на зелената растителност, да се сваля студен въздух от планината към (в) града, обясни арх. Петров.
Тези клинове водят началото си още в първите градоустройствените планове след освобождението, но тогава териториите отвъд днешното Околовръстно шосе не са били в обсега на вниманието, защото са се смятали за незасегнати от урбанизацията.
С новия общ устройствен план връзката с Витоша се осъществява посредством терените около коритата на поречията.
Трябва обаче да се внимава с презастрояването, защото например по Витошката яка - дори и да не е в разрез с ОУП - то може да компрометира замисъла за тези клинове като коридори за придвижване на планински въздушни потоци към града.
Европейските програми дават златен шанс в това отношение, защото предоставят финансиране и за подобен вид озеленяване и облагородяване на средата, уточни арх. Петров. Позволено е средствата да бъдат използвани и за обезщетение при отчуждаване на терени.
"Зелените площи винаги са били теза за дискусии – между собственици, инвеститори и граждани, допълни арх. Петров. - Всъщност реализацията на зелените клинове (не само като срок) зависи главно от политическите решения и от обществените нагласи."
Навръх Първи май студиото на "Форум" отново се напълни със седмичните коментатори Гергана Костадинова – пиар, директор на агенция "Right Direction", и Димитър Кръчмаров – продуцент, сценарист, част от екипа на спортната страница "Топка е". Темите, които днес им предложи водещият Лъчезар Христов, а те с готовност приеха, са: 149 години..
Повече от 50 ученици от 15 училища ще вземат участие в третото издание конференцията "Добродетели на духа и волята" , която ще се проведе на 2 и 3 май в Регионалния исторически музей в София (РИМ - София). На нея ще бъдат представени разработки по теми на едни най-драматичните и героични моменти от българската история : "100 години от..
По данни на НСИ заетите лица в България на възраст между 55 и 64 години са 632 000 през третото тримесечие на 2024 г.. Те са 70% от населението в същата възрастова група. 10 000 българи на възраст над 65 г. са се регистрирали в Бюро по труда . 42% от регистрираните безработни са на 50+ години – или близо 62 000 души. 7 хиляди от тази..
Един от общинските културни институти в столицата - този в Надежда, днес в духа на празника на труда - 1 май, организира почистване и освежаване на фоайето на институцията. “Решихме да оправим културата като започнем от Културния дом в ОКИ “Надежда”. Пълно е с хора - имаме цигулари, диригенти, режисьори, контрабасисти, челист, оперен певец. Хора,..
Етап 6 от реконструкцията на ул. "Опълченска“ от бул. "Александър Стамболийски“ до бул. "Сливница“, налага промяна на движението в района, съобщиха от Центъра за градска мобилност. От 02.05.2025 г. до 30.05.2025 г. включително, се забранява влизането на пътни превозни средства по ул. "Опълченска“ между бул. "Сливница“ и бул. "Тодор Александров“..
Честването на Априлското въстание и празника на град Копривщица се провеждат ежегодно на 1 и 2 май на площад “20-ти Април“ в града. За първи път отбелязването на празника става през 1926 г. Събитието се случва на площад “20 април” пред констицата на героите от Априлското въстание и днес за 99 път се отбелязва възстановка на тези паметни дни от 1886..