Музеят на физическата култура и спорта се намира в специално пригодена зала в Националния стадион “Васил Левски” в столицата. Вече обновен, от 2003 г. музеят предлага експозиция, която е озаглавена “Традиции и част от успехите на българския спорт”. Тя показва историята на българския спорт и върховите постижения на родните спортисти.
Над 500 експоната, фотоси и факсимилета представят първите спортни обединения - туристически дружества, клубове и организации. Сред ценните вещи на изложбата са копие на първия български велосипед, лични вещи и награди на нашите големи борци Дан Колов и Никола Петров, на Боян Радев и Валентин Йорданов. Посетителите могат да видят фехтовален костюм на български олимпиец от Амстердам 1928 г., както и други състезателни екипи, множество купи и колекция от завоювани от българските спортисти медали. Тук са ръкавиците на боксовата легенда Борис Георгиев-Моката, спечелил първия олимпийски медал (бронз) за България през 1952 г. в Хелзинки. Във витрините на музея са и награди и уреди на многократните шампионки по художествена гимнастика Мария Гигова и Мария Петрова.
98% от експонатите са дарени от големите ни състезатели и победители в различни спортове, обясни пред Радио София историкът Катя Иванова, която е уредник в музея.
Екипът на Гунди е може би един от най-любимите експонати на футболните фенове, но не по-малко впечатляващи са тези на Христо Стоичков, Димитър Бербатов и Мартин Петров.
Една стара снимка е особено скъпа. Оригиналният фотос е от 1894 г. и на него се виждат швейцарските учители по гимнастика, пристигнали в България по покана на тогавашния министър на просвещението и разпределени в големите гимназии в страната. Тези учители на практика поставят началото на модерния спорт в страната.
Всичко за музея и неговата история ни разкрива уредникът Катя Иванова, която работи там вече над 30 години - чуйте в звуковия файл.
Какво можем да направим с коледните подаръци, които не желаем да задържим? Този въпрос си задаваме често, когато за празниците сме получили нещо, което вече имаме, нещо, от което не се нуждаем или просто не ни харесва. Една от възможностите е да върнем в магазина подаръка, който сме получили. Когато стоката е закупена през електронен магазин,..
Боянската църква безспорно е сред историческите светини, с които разполага страната ни и това е оценено още през 70-те години на ХХ век от ЮНЕСКО. Църквата продължава да бъде реставрирана и да се съхранява по изключителен начин заради изключително ценните стенописи, които притежава. Църквата е построена през 1259 г., свързвана е със севастократор..
Диригентът и преподавател в Националната музикална академия Иван Стоянов е родом от Габрово, но е “присаден” в София. Казва за себе си, че е болезнено свързан с природата и обича да прекарва времето си далеч от града, като дори препоръча на софиянци да опознаят Стара планина, защото според него всички ходят на Витоша или Люлин планина, но Балканът не им..
Сериозен ръст на случаите на човешки метапневмовирус (HMPV) се наблюдава в Северен Китай. Място за паника няма, каза пред Радио София вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. По думите й, вирусът е познат на човечеството отдавна, но е идентифициран едва през 2001 г. "Той произлиза от един подобен птичи метапневмовирус. Смята се, че..
За икономическите предизвикателства пред България през 2025 година, представи своята прогноза икономистът Стоян Панчев, председател на Българското либертарианско общество, основател на Експертен клуб за икономика и политика. Какво да очакваме за доходите ни? Каква е прогнозата за икономиката ни през настоящата година и колко близо ще сме..
Кръгово кръстовище ще разтоварва трафика в един от най-натоварените райони в Перник. Пътното съоръжение ще бъде изградено при пресичането на улиците "Владайско въстание” и "Димитър Благоев”. Улица "Димитър Благоев" е основна пътна артерия в Перник, свързваща кварталите "Църква” и "Изток” и републиканския път за Кюстендил, а ул. "Владайско въстание”..
Марин Маринов е едно от най-новите, заслужаващи внимание, имена на българската художествена сцена. Той е част от най-младото поколение, работещо през последните няколко години. Марин Маринов открива нова перспектива към класическата съвременна живопис, сред които са тревожността и фиксациите на съвременния човек, екзистенциалните въпроси и..