Теодора Георгиева: Бизнесът е отличникът в правенето на иновации у нас

Благодарение на наградите в конкурса за иновативно предприятие успешни компании получават медийно и обществено внимание

ЕС отделя средства за иновации чрез програма „Хоризонт Европа“, но и по други програми – общо около 130 млрд. евро. Важното е обаче още сега всички потенциални потребители да се запознаят с новите правила, по които проекти ще печелят финансово подпомагане през следващия 7-годишен програмен период.

Това подчерта пред Радио София проф. Теодора Георгиева – главен експерт към фондация „Приложни изследвания и комуникации” по програмата Иновации и подкрепа за бизнеса.

България си беше поставила като национална цел до 2020 г. да достигне изразходване на средства за научно-изследователска и развойна дейност в размер на 1,5% от БВП, и то при 3% средно европейско ниво. Ние обаче стигаме до половината от националната цел. България трябва изпреварващо да се развива в тази насока, защото сме на разстояние от средното европейско ниво. За съжаление това не се случва.

„Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и за следващия програмен период запазва 4-те основни приоритета: Мехатроника и чисти технологии; Информационни и комуникационни технологии (ИКТ); Качество на живот (вкл. и здравеопазване); Креативни и рекреативни индустрии.

За поредна година констатираме, че у нас бизнесът е отличникът в правенето на иновации (0,54% от 0,75% БВП). Дори инициативата най-често идва от бизнеса, а не от другите звена – институти, университети.“

През изминалия период около 580 български проекта са били успешно финансирани с около 106 млн. евро. Една трета тези средства са привлечени от български изследователски организации (институти на БАН). Важно е да се отбележи, че над 30 млн. евро са били за иновативния бизнес в България.

Връзката между изследователската дейност с иновациите се проявява по отношение качеството на живот, производителност, конкурентоспособност на страната, допълни Теодора Георгиева.

„Става дума и за проекти, които добавят стойност на само на национално, но и на европейско ниво. Иначе не биха спечелили средства по програмата. Това, което може да допринесе до по-голямо българско участие, е по-широкото информиране за предстоящото, както и създаване на умения за писане на успешни проекти.“

По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.

Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.

Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.

У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.

Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.

У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.

Трите стълба на европейското финансиране за следващия програмен период са свързани със справяне с глобалните предизвикателства, отворената наука и отворените иновации.

„Това означава, че хората, фирмите и институциите трябва все повече да си говорят и да са отворени един към друг, да изпълняват съвместни проекти.“

Резултатите ще се усетят след няколко години, но началото трябва да се постави.

Чуйте разговора на Лили Големинова с Теодора Георгиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Фондацията „Приложни изследвания и комуникации” като неправителствена организация, работеща в сферата на иновационните политики и технологичния трансфер, е вече с близа 30-годишен опит (създадена през 1991 г.). През 2019-а беше отбелязана друга годишнина, свързана с инициативата Иновации.бг.Тя обединява 3 основни кимпинента. Сред тях е годишният доклад, която оценява иновационния потенциал на националната икономика и на фирмено равнище. Връчва и награди на победителите в конкурса за иновативно предприятие (някои от тях вече чухме в „Радиоприемница“). Благодарение на откриването на тези успешни компании, техните разработки получават и медийно и обществено внимание.
Докладът прави своеобразен мост между изтичащия програмен период (до 2020 г.) и това което предстои в следващите 7 години, включително и оперативните програми, с които ще се подпомагат иновативни проекти на български предприятия и институти.Изводите за изтичащия период сочат добро българско представяне.