Деян Денев: Средствата за здравеопазване са инвестиции, не разходи

Българската здравната система трябва да бъде преориентирана от отчитане на трансакции към постигането и отчитането на резултати. В здравеопазването ни трябва да се инвестира колкото е възможно повече и ресурсите да се използват максимално ефективно.

Без тази трансформация, страната ни трудно ще се справи с основното предизвикателство – застаряване на нацията и нуждата да се грижим за здравето на повече пациенти.

Ако хората живеят по-дълго и са здрави по-дълго, те ще допринасят за благоденствието не само на семействата си, но и за икономиката на България.

Това акцентира пред Радио София Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той гостува в „Радиоприемница“, дни преди Седмия национален Фарма Форум (20 февруари).

„Ако погледнем статистическите данни, българското здравеопазване произвежда резултати - през последните 10 години продължителността на живота у нас е повишена с около 2 години“, отбеляза Денев. – „В българското общество обаче непрекъснато се обсъждат проблеми и скандали в този сектор. Разбира се, трябва да сме непримирими към злоупотребите, но дебатите за здравната система трябва да са по-балансирани и експертни, а не емоционални.“

По думите на Денев демографската криза е може би най-голямото предизвикателство и пред здравеопазването.

„Населението ни се топи по най-лошия начин. Очаква се  следващите 20-ина години да загубим 30-40% от работната ръка. Ще се наложи да работим по-дълго. А за това трябва не само да живеем по-дълго, но и да бъдем здрави. Така че инвестициите в здравеопазването са сред най-разумните неща, които държавата може да направи през следващите години.“

Според специалиста българската здравна система трябва да се ориентира към резултатите от лечението. За това много ще помогне преминаването от аналогов към дигитален тип здравна система.

„Разходите за здравеопазване растат в цял свят, не само в България. И причините за това са ясни – продължителността на живота и застаряването на населението, новите технологии в диагностиката и лечението.“

Голямото предизвикателство не са инфекциозните, а хроничните незаразни заболявания, при които най-често излекуване няма, а контролиране на състоянието за десетки години.

След 2015 година ярък пример за въвеждане на революционни методи за лечение и в България е хепатит С. От 2016-а досега по новите стандарти и методи са лекувани близо 1500 българи. При 99,9% от тях се отчита напълно излекуване. А това води до много положителни промени в качеството на живот, на работа, в невъзможността да разпространяват заболяването… Нови терапии вече се прилагат и при онкологичните болести, особено когато говорим за пациенти деца, както и при диабетно болните.

Новите онкологични случаи нарастват (и у нас, и в света) – донякъде и заради достигането на по-висока възраст, но от друга страна намалява смъртността при тях. Болните живеят по-дълго, подчертава Денев.Намаляването на инфарктите пък до голяма степен се дължи на развитието на инвазивната кардиология.

Иновативната фармацевтична индустрия инвестира най-вече в борбата със заболявания, които са бич за обществото. В момента в процес на разработка са над 7000 нови терапии. От тях 2000 са в областта на онкологията. Разбира се, не всички от тях ще достигнат финална фаза. Но тези, които минат и изпитванията и бъдат внедрени, ще направят революции в своите области, убеден е Деян Денев.

По предварителни данни в България от над 60 нови терапии, кандидатстващи за реимбурсация от НЗОК, около 45 са включени в Позитивния лекарствен списък за 2020 г.

Като се говори за нови и иновативни терапии, не бива де се пропускат генетичните. Съвременната медицина вече може  да открие гена, който причинява дадено заболяване, и да го замени или да го неутрализира.

Деян Денев разказа и за случаи, в които собствени клетки се извличат от пациента, „обучават се“ и се връщат в организма за да се борят и дори побеждават болестта. Това е напълно персонализирано лекарство, с името на пациента.

Предизвикателствата са много, но фармацевтичната индустрия инвестира огромен ресурс. Борбата с болестите ще продължи.

Чуйте разговора на Катя Василева с Деян Денев.