Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Намаляват молбите за бежански статут

Снимка: БГНЕС

Когато се докоснеш реално до бежанците, разбираш, че това не са хора-жертви, които са вдигнали ръце, а се борят с живота и имат волята и силата да продължат напред, каза пред Радио София Емилия Братанова - ван Хартен, сътрудник по интеграцията към Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Тя уточни, че бежанците минават през различни институции, преди да получат решение на тяхното искане за закрила.

През миналата година броят на молбите за закрила намалява, в сравнение с предишните години - те са около 2000. Близо 500 души са получили положително решение на молбата си, тоест статут на бежанец или хуманитарен статут. Над две трети от тях са сирийски граждани. Около 30% от лицата, подали молби, са деца. Тези данни показват, че ситуацията в България е спокойна, за разлика от други, по-горещи точки в Европа.    

Основният въпрос у нас е какво се случва с хората, получили позитивни решения, с което придобиват правото да станат активна част от българското общество, посочи Ива Парцалева, асистент по закрилата и интеграцията. Тя добави, че въпросът с жилищното настаняване на бежанци е един от най-сложните, тъй като по закон те имат две седмици след получаване на положителното решение, за да напуснат приемателния център на Държавната агенция за бежанците. В решаването на този проблем най-често взима участие неправителственият сектор. Голяма част от хората, които са получили статут в България, избират да продължат своя път към други европейски държави.

Важно е да се отбележи, че България има с какво да се похвали в областта на образованието за децата-бежанци. През 2017 година бе приета наредба, която улесни достъпа на децата - бежанци до училище и бяха олекотени приемните условия. Създадени бяха и програми за преподаване на български език като чужд на бежанците, а децата могат да изучават допълнително езика в българското училище, припомни Ива Парцалева. За възрастните, обаче, все още няма организирани курсове по български език. Намирането на работа за бежанците също е сфера, в която има положително развитие. Има работодатели, които са поискали разяснения от държавните институции как могат да наемат бежанци.    

Общините са основен партньор за интеграцията на бежанци на местно ниво и този модел у нас следва тенденциите на европейско ниво. Наредбата, която урежда този въпрос, възлага отговорности на общините, но не гарантира подкрепа за тях. Тук основната пречка е липсата на национален координиращ орган в областта на интеграцията и политика за финансиране, обясниха още специалистите.     

Борислав Грозданов, специалист "Връзки с обществеността" в Представителството на Върховния комисариат на бежанците обърна внимание на генерализирането на образа на бежанците в медиите, предизвикващ негативни асоциации. Той даде пример с национално представително проучване от 2019 година, което показва, че 93 процента от българите никога не са срещали бежанец. Важно е да бъде правена разлика между различните термини - бежанец; човек, търсещ закрила и имигрант, тъй като това са хора с различен статут, подчерта Грозданов.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36