„Фондация „П.У.Л.С“ вече 20 години помага на хора, които са пострадали от насилие. Ние сме събрали екип от ентусиазирани хора, които желаят да помагат на онези малки и големи, които в живота си са срещнали насилие и се налага много често да сменят мястото, на което живеят. Това, което ние правим, е 24 - часова, 7 дни в седмицата, 365 или 366 дни в годината подкрепа на онези хора, които трябва да бягат, за да спасят живота си. Имаме изключително богата програма за подкрепа, която включва специалисти като психолози, адвокати, социални работници, логопеди, психиатри и всякакъв тип специалисти, които са необходими на един човек, който е пострадал от насилие“, казва Андонова
Няма ясна статистика колко е броят на хората, пострадали от насилие у нас. Повечето се страхуват да споделят за своята участ и дълги години мълчаливо живеят със своя насилник. Дали защото ги е срам, че ще бъдат определени като слаби, или не знаят към кого да се обърнат. Вероятно в такъв момент човек няма доверие на никого. Страхът и паниката парализират способността да се мисли трезво.
„Ако погледнем статистиката там, където съществуват организации за оказване на директна подкрепа, има повече сигнали и повече информация за хора, които са пострадали и имат нужда от подкрепа. На места, където няма организации като нашата, сигналите за насилие и мерките за незабавна защита, които законът предлага, са значително по-малко. Не защото насилие няма на тези места, а защото средата не предразполага към възможност за подкрепа“, допълва Юлия Андонова.
Помощта, която Юлия и колегите й оказват е денонощна. Опитът им ги е научил, че всеки човек носи у себе си уникален потенциал да се възстановява след стрес, катастрофално събитие или травматични преживявания. Вярват, че често, за да разгърне някой този потенциал, е нужно друг да му подаде ръка, в момент, в който е трудно той да се изправи сам.
Тези, чиито животи фондация „П.У.Л.С“ променя, никак не са малко. Около 200 души годишно получават закрила от нея.
„В нашето общество все още битува схващането, че жертвата сама си проси насилието“ - с тази погрешна нагласа се бори Юлия Андонова. Заслужава си предимно заради удовлетворението и блясъка в погледа на благодарния, спокоен вече спасен човек. Помощта идва от големите сърца на работещите във фондацията. Миналата година те дават начало на една инициатива, която връща щастието в сърцата на 16 многодетни майки. С помощта на дарители няколко семейства успяват да отидат за първи път на море.
„Заедно с над 100 души успяхме да направим едно лятно чудо. Успяхме да съберем необходимите средства и всички майки и деца – над 16 души, които към настоящия момент бяха настанени в кризисния център на нашата организация, имаха възможност да прекарат 10 летни, вълнуващи дни на морето през август. И това го направиха възможно стотици добри хора, които видяха нашата кауза в платформата и нашия апел за подкрепа. И това се случи! За повечето от майките с деца това бяха първите почивки без насилие. Първите почивки без викове и крясъци, без притеснения. Имаше дете, което посрещна рождения си ден на морето. Имаше малки деца, които за първи път бяха на море. Имаше майки, които за първи път бяха на море…“, разказва Юлия Андонова.
Юлия и колегите й са благодарни на онези, които също като тях помагат. Изповядват същите, вероятно правилните, ценности.
И докато всички мечтаем фирмата, в която работим да се разраства и с годините да има повече работа, то мечтата на Юлия е един ден фондацията им да спре да съществува. Ден, в който насилие няма да има, нужда от помощ също.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност