Българското радио е имало своя регионална радиостанция в Скопие още преди края на Втората световна война. Интелектуалецът Димитър Гюзелов, който настоява да звучи българска реч по Радио Скопие, става директор, а по-късно е осъден и разстрелян. До тези и други непознати или малко известни факти се е докоснала Поля Станчева, докато проучва архиви и документи за филма си „От града към света“.
Поля Станчева е генерален директор на БНР от 2001 до 2007 г., автор на идеята за наградите „Сирак Скитник“ и преди 5 години е създала документалния филм за Радиото „Олово срещу словото“ (2015). В новия си филм тя концентрира вниманието си (ни) върху регионалните станции на БНР
Историята е запазена в звуковата памет на БНР, с изключение на малък период от време, записите за който са били унищожени през Втората световна война. Съхраненото е безценно, отбеляза тя в студиото на Радио София, създадено по времето на втория ѝ мандат (2007).
Още с появата си в България, първенството се е оспорвало между радиата в София, Варна и Стара Загора. Всъщност пионер в радиоразпръскването е Варна.
Най-първата радиостанция е монтирана до село Каменар и на палубата на крайцера „Надежда“, и то с цел да се охранява морската ни граница. Любопитното е, че благодарение на тези нови за времето си технически възможности България печели битка по време на Балканската война, смущавайки връзката между турски военни части.
Като наказание след Нойския договор на България е забранено да има свое радио.
През 1927 г. забраната пада и оттам нататък историята с „Родно радио“ е по-известна. Затова и София претендира да е първа в това отношение – като радио за населението.
В търсене на документи и информация за началния период Поля Станчева научава за една малка радиостанция в района на София. Оказва се, че тя е създадена от момче, за да… свири с уста…
Новопоявилата се медия става магнит, сега бихме казали хит, мода. За радиоконцерти в Дома на журналиста дори са се продавали билети.
Година след царския указ, през 1936 г. радио започва да се излъчва и да се слуша и във Варна и Стара Загора, с което се поставя и основата на радиомрежата. Взема се решение за изграждане на предавател на Вакарел, а Радиото става институция.
В документите, които е намерила и проучила, Поля Станчева се натъква и на още един интересен факт – Радио София е имало регионална станция в Скопие.
Радио Скопие проговаря на български и на немски през 1941 година. Интелектуалци с българско самосъзнание искат в ефира да звучи българска реч. Сред тях е Димитър Гюзелов. Кандидатства и след 9 месеца чакане става директор на радиото до септември 1944 г., когато напускат българските войски.
Гюзелов е осъден и е разстрелян.
Ролята на регионалните радиостанции и днес е от изключителна важност, подчерта Поля Станчева. Но с новите технологии гласът на радиото става все по-глобален. Българи емигранти от цял свят не само слушат своята регионална радиостанция, но и участват в предаванията.
Сред ключовите моменти в историята на БНР Поля Станчева отбеляза и създаването на модерната програма“Хоризонт“ (1972 г.) – запазила лидерската си позиция до днес; падането на монопола през 90-те години, появата на конкурентните частни станции; появата на Закона за радио и телевизия, с който се гарантира редакционната независимост.
Поля Станчева разказа и за наградите „Сирак Скитник“, учредени през 2001 г., които се присъждат за принос в развитието на Българското национално радио като обществена медия. Те носят името на първия директор на Радио София Панайот Христов – талантлив художник, критик, поет, театрал, общественик по-известен като Сирак Скитник.
Навремето интелектуалецът и директор създава модерно радио по свой уникален начин. За него Петър Увалиев казва: „Той надушваше новото преди то да е стигнало до нас. Създава радио, което излъчваше мечти“.
Може радиото да преживее различни трансформации, но то ще продължи да съществува. А БНР ще продължи да помага на хората да мечтаят, убедена е Поля Станчева.
Две обработки на уличната мрежа с разпръскване на смеси против заледяване са извършени във всички райони на София. 170 машини - снегопочистваща техника са се включили в почистването на улиците. Продължава обработката на пътищата в природен парк Витоша - кв. "Бояна" - м. Златни мостове и кв. "Драгалевци" - х. "Алеко". Почистват се спирките на..
С тържествени богослужения православната църква празнува Рождество Христово. Според християнското учение - Божият син Исус Христос се е въплътил от Светия Дух и се е родил от Дева Мария заради спасението на човечеството. Рождението му е станало преди повече от 2000 години в пещера до малкия град Витлеем. Рождението на Спасителя на..
През следващото денонощие метеорологичната обстановка ще се усложни. С умерен, в Източна България и силен вятър от север-североизток ще нахлува студен въздух, съобщиха от НИМХ. Ще бъде облачно, с почти повсеместни, на места значителни валежи. В Предбалкана и по високите полета от сняг, в останалата част от страната - от дъжд, като със застудяването в..
Весела Бабинова и Владимир Зомбори са едно от най-обичаните от българската публика артистични семейства. Любимо ястие на актрисата в навечерието на Коледа са сушените чушки с боб. За Зомбори обаче нещата не стоят така "постно". "Той, човекът, винаги е обичал да си хапва месце. Независимо от никой празник на тази планета Земя. Това може да е много..
Дните по Коледа като че останаха най-семейните празници . На Бъдни вечер, независимо от своя ритъм на работа и живот, каквото и да диктува дигиталната трансформация, всеки иска и се събира с най-близките си, със семейството . Раждането на новото Слънце, на младия Бог Исус Христос е хубав повод да се съберем, да се срещнем около постната трапеза..
Националният конкурс "Най-добър младежки стартъп в България 2025" е отворен за кандидатстване. Това ще бъде четвъртото поред издание на състезанието, организирано от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) съвместно с Фонд на фондовете (ФнФ) с мисията да вдъхнови и подкрепи младите предприемачи в България като предостави платформа за..
Защо празнуваме Коледа? Откъде идва Добрият старец? Защо на Рождество Христово си подаряваме подаръци? На тези въпроси отговарят децата от столичната 29-а детска градина "Слънце". Чуйте ги.