Обществените медии в Европа – а това е мястото, където те са възникнали и се развиват, са големи културни и социални институции. Те са важни, колкото и органите за управление на държавата. Затова са приети и съществуват редица документи, в които всички правителства поемат ангажимент да поддържат, да развиват, да пазят своите обществени медии.
Това коментира в „Радиоприемница“ Райна Константинова – журналист с дългогодишен опит в БНР и директор на департамент „Радио“ в Европейския съюз за радио и телевизия от 2001 до 2012 г.
По думите ѝ важността на обществените медии произтича и от факта, че са независими по дефиниция. Затова и изборът на ръководство преминава през процедури, гарантиращи тази независимост. Демократичната култура диктува, че без независими обществени медии не може да има социално-икономическо и културно развитие.
Никой не е против комерсиалните медии, но те работят за своята печалба. Обществените медии функционират за интереса на всички. Затова и на политиците задават въпроси, които невинаги се харесват. Обществените медии имат и свободата, и задължението да го правят.
Освен това финансирането им, ако е съобразено, ако е достатъчно – ги прави големи културни институции.
Финансирането е основополагащо – подчертана Райна Константинова. То трябва да е справедливо, да отговаря на потребностите, не трябва да е повлияно от политически съображения.
Има няколко модела на финансиране, посочи тя. Най-разпространен в Европа е с лицензионни такси (например във Великобритания всеки гражданин плаща 150 лири годишно, в Германия – 216 евро, в Словакия – 22, в Швейцария – 170 франка). Там хората са доволни, защото получават огромно разнообразие от радио и телевизионни програми.
Държавното финансиране е друг модел, който е съобразен с демократични изисквания. Освен това може да има приход и от собствена продукция.
В момента БНР и БНТ получават 0,14 от БВП за своето финансиране.
Какъвто и модел да се приеме, основното е финансирането да е гарантирано. Хората, работещи в обществените медии, имат специфични умения и квалификация. В тях е инвестирано. Инвестицията трябва да се пази.
Колкото и да звучи клиширано и малко ретро, радиото наистина трябва да е с ръка върху пулса на общественото мнение – отбеляза Николай Петров – водещ на новините по програма „Хоризонт“, носител на наградата „Сирак Скитник“.
Горчивият опит от последните години показва, че чрез финансирането може и да се наказва БНР. Няколко години радиото не получи никакво увеличение в бюджета си. Това е начин управляващите да накарат медията да не задава много въпроси, да не им създава проблеми. Така че добрите практики и примери в Европа може у нас да се приложат по по-различен начин… Смятам, че най-добре е финансирането да се осъществява с обществени такси.
Държавата и политиците трябва да бъдат убедени, че адекватното финансиране на обществените медии ще доведе до тяхното правилно функциониране, до разгръщането на потенциала им в полза на гражданите. Обществото трябва да има медии, на които да се разчита, допълни Николай Петров.
Двамата събеседници споделиха и мненията си след избора на нов генерален директор на БНР.
Генералният директор на БНР не само е отговорен за неговата безпроблемна работа, но носи и духа и вдъхновението в медията – каза Райна Константинова. – Андон Балтаков е един от нас. Работил е в „Хоризонт“ и в други медии. Както се казва: Добро плаване с добър екипаж!
В продължение на последните 30 години БНР създаде име на едно истинско обществено радио. В него работят хора - журналисти, специалисти, които знаят своя дълг. БНР е капитал за България. Сега то има задачата да работи за своето бъдеще.
Иска ми се този избор да означава бъдеще за БНР като обществена медия, защитаваща професионализма и високия си авторитет – отбеляза Николай Петров. – Опитът на Андон Балтаков и в чужбина му е дал възможност да види и как се работи там и това се надявам да рефлектира върху начина, по който ще управлява БНР. Нека всички приемат БНР като обществено радио, а не като държавно…
В разговора със свое мнение по телефона участва и журналистката Весислава Антонова.
Има сигнали за нов световен ред и пренареждане след провелата се конференция по сигурността в Мюнхен и изказванията на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, който в речта си показа ясно, че Америка на Тръмп се отвръща от Европа. Темата коментира пред Радио София Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. "Ако преди 20 януари,..
Между глобалните процеси и местните действия градът остава мястото на нашето ежедневие, грижи, тревожност и удовлетворение, лични планове и начин на живот. Градът е средата, в която се оглежда обществото такова, каквото е, заедно със своите заблуди, избори и действия. Това ще са темите на три публични дискусии за настоящето, миналото и бъдещето...
Размяната на нападки между американския президент Доналд Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски породиха опасения за коренна промяна на курса на Щатите спрямо Русия. В острата реторика някои видяха старт на най-голямото геополитическо преразпределение след края на Втората световна война. Обвиненията в диктатура спрямо Зеленски и..
"Есента на ловеца“ е нов съвременен български филм, който тръгва по кината от този уикенд. Филмът е на белгийския режисьор Андре Шандел, чиято съпруга Вера Шандел познаваме от формацията "Сантиментъл суингър“ и множество музикални джаз проекти. Тя е и продуцент на филма. Филмът третира важни въпроси, касаещи човешките..
Разговор за технологиите и за тяхното значение в живота ни, на нас и на обществото, за промените, които настъпват с дигитализирането, за виртуалната реалност, за изкуствения интелект и за тяхното влияние върху културата, изкуството и зрелищата. Това в резюме е съдържанието на книгата "Когато ти се обади хладилникът" с автори Момчил Алексиев и..
Над 400 тона отпадъци от прорасла растителност бяха разчистени от общо над 1200 дка площ в “Централни софийски гробища”, гробищен парк „Малашевци“ и гробищен парк “Бакърена фабрика”. С това приключи основното почистване на трите големи гробищни парка в столицата, наредено през миналата година от кмета на София Васил Терзиев, съобщават от Столичната..
Трима от осем са музикантите на група Funkilusious, които гостуваха в предаването "Добър вечер, София“ с изключително добри новини - увеличен състав, предстоящ концерт и представяне на 3 песни от очакван нов албум. С тях вече свири и прекрасния тромбонист Неделчо Нинов, който поддържа брас секцията на групата. Заедно с Вальо, Мартин и..