Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

150 години от създаването на читалище "Просвещение 1870"

Сировишкаре излизат в Брезник на 18 януари

Много любопитни истории помни и разказва секретарят на читалището Пейчо Панов

В началото на новата 2020 пътуващото ни "Радиокафе" спря и в Брезник. И неслучайно. На 18 януари на площада пред читалището започва традиоционния сурвакарски фестивал, на който ще дефилират всички групи сировишкаре (това е думата, която тук се използва, не "сурвакари") от околността и ще представят своите "ликове", както ги наричат в района. Събитието няма да се отменя, защото в Брезник, за щастие, проблеми с водата няма. Фестивалът е запазил своя автентичен дух, a и предшества във времето прочутата "Сурва" в Перник, научаваме от Пейчо Панов,  който си е от Брезник, баш центъра на Граово.

А какви са брезничани? "Най-лесно е да се каже, че сме веселяци"  - веднага отговаря нашият домакин, но бърза да добави, че Константин Иречек ги описва като "скандалджии". И за да стане съвсем ясно - "серт не сме, но сме инатчии, големи". И се връща на темата за сурвакарския фестивал, който през 60-те си се е провеждал в Брезник, но "след едно леко сбиване между кукерските групи, тогавашния първи секретар на Партията го забранява и само след година фестивалът вече се провежда в Перник. Това ми го е разказвал стар брезничанин...".

Не му липсва чувство за хумор, нито за самоирония на секретаря на читалище "Просвещение 1870", където бе разположено мобилното студио на Радио София. Неслучайно е част от трупата на самодейния театър на града, неслучайно има и награди. Пейчо Панов споделя, че е част от живота на това читалище от 5-годишен, бил е в различните състави, и най-вече във фолклорния, а от 2012 е секретар.

Сградата на читалището в Брезник, между другото, е впечатляващо голяма, оказва се, че е построена за 100-годишнината от създаването му, има богата библиотека с просторна зала за четене (с регистрирани над 2000 читатели при не по-малко от 4000 жители на Брезник към момента) има и тетрален салон с 450 седящи места, "с осем метра светлоотвор и въртяща се сцена, искам специално да се похваля". Затова и гостуват редовно постановки на Театъра на армията, на Шуменския театър, на тетъра в Габрово...

Историята на създаването на читалище "Просвещение", което сега, през 2020-а, празнува своята 150-та годишнина, е много интересна и вдъхновяваща (можете да я чуете като част от интервюто) и в този ред на мисли гостът ни (който ни е всъщност домакин), подчертава, че и днес "има нещо възрожденско в Брезник, тук много хора се интересуват от всичко".

Пред читалището има издялан от дърво кукер - Пейчо Панов веднага започва нов разказ за автора, "бай Стоимен Марков, той е бил приет не само в Художествената академия, но и в Консерваторията и я завършва като виолончелист, дълги години е част от една от големите ни филхармонии, но през цялото време продължава да създава и понеже коренът му е тук, от село Ребро, ни подари няколко дървени и метални пластики".

Говорим с Пейчо Панов и за селата в околностите (Ребро, например, се казва така, защото според легендите там е било реброто на Крали Марко, село Гърло пък е където му е било гърлото - изобщо много кралимарковски край), например че "той е един от най-старите, не само в България, но и на Балканите, като тракийско миньорско селище се споменава още преди новата ера, а  сегашното име Брезник датира от 10 век, заобиколени сме от баири, разположени сме на висока котловина и въздухът ни е хубав". Смята, че през годините рекламата за Брезник и околностите е била твърде оскъдна. "А и последната голяма етнографска експедиция приключила малко преди да влезе в нашенско, така че има какво да се открива. Оттогава се занимават само местни краеведи" - обяснява Пейчо Панов.

Иначе в момента се извършват аварийни археологични разкопки, защото предстои да се добива руда и може да се появят интересни находки. И пак се връщаме назад във времето с вметката от страна на Пейчо, че някога Брезник бил известен с това, че тук турчин не е закачал българка...

И още един интересен факт за любовта към самодейността в Брезник - при 360 ученика в местното училище в коледното тържество са участвали над 100. Това обяснява и високото ниво на самодейния театър към читалището.

За всички дейности на читалището, за танцов клуб "Калина", за малките балерини -  чуйте в разговора на Лили Големинова с Пейчо Панов.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Временно ограничават движението по магистрала "Тракия" край София

От 9.00 до 12.00 ч. днес, движението между 4-ти и 5-ти километър на автомагистрала "Тракия" в посока Бургас ще се осъществява в една лента, съобщават от Агенция "Пътна инфраструктура". Ограничението се налага поради ремонтни дейности в средната разделителна ивица. Ще бъде ограничено преминаването по скоростната лента, като трафикът ще преминава в..

публикувано на 24.02.25 в 08:15

В по-голямата част от страната ще преобладава слънчево време

През днешния ден в по-голямата част от страната ще преобладава слънчево време. Значителна ще се задържи облачността над Западна България и Рило-Родопската област, но главно в югозападните райони ще превалява слаб сняг, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. По поречието на Дунав и на места в равнините сутринта ще има условия..

публикувано на 24.02.25 в 07:15

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49